Коментари
Превратът срещу Мадуро няма шанс
В преврата срещу законния президент на Венецуела има много старо и до болка познато, но и поне два нови момента.
Първият нов момент е нескрито вносният характер на преврата, преврат made in USA – не само дето Тръмп и Помпео назначиха доскоро неизвестния венецуелски парламентарист Хуан Гуайдо́ за временен президент, но става ясно, че те са го и притиснали, против желанието му, да се нагърби с неблаговидната задача на Мишел Тенер в парламентарния преврат срещу Дилма Русеф в Бразилия преди близо три години.
При това Гуайдо́ очевидно е бил до началото на месеца непознат и за самите американци –
в събота Помпео демонстративно му сбърка името (произнесе го Гуѝдо). Превратът явно е набързо – за максимум две седмици – организиран във Вашингтон с подръчни средства, без солидна кадрова база в самата Венецуела. Това е голямата разлика с преврата срещу Чавес в 2002 г., а в по-ново време – и срещу Дилма, дето и самата тя отричаше, без основание, ролята на Вашингтон и лично на прогресивния Обама за импийчмента си с измислени обвинения за финансови нарушения, отправени от затънали до гуша в корупция, но добре известни опозиционни сенатори.
Вторият нов момент е бързата му и дълбока интернационализация.
Първият неуспешен военен преврат срещу Чавес в 2002 г. и десният преврат в Хондурас в 2009 г., да не говорим за парламентарните преврати като тези срещу Дилма или Фернандо Луго в Парагвай, не получиха такъв световен отзвук. А и международната обстановка съвсем не беше същата. Сега виждаме типичния безцеремонен, само че по-зле подготвен от обикновено, преврат срещу неприятен за Вашингтон латиноамерикански лидер, но в коренно различна обстановка от 2002 или 2009 г.
С какво е различна? С много. Американският президент, който обяви Мадуро за нелегитимен, сам е нелегитимен не само в очите на поне половината обикновени американци, но и на „дълбоката държава“, на корпоративните медии и на 90% от политическата класа в САЩ. Срещу него се води от над две години война на изтребление в самия Вашингтон.
За първи път в историята на САЩ говорител (председател) на Конгреса постави условие на президента, за да разреши провеждането на традиционната му реч за състоянието на съюза. Говореше се, че може да я произнесе от някое свое частно голф игрище. Сделката за възобновяване финансирането на правителствения апарат не е окончателна. Борбата за импийчмънт на Тръмп не отслабва. Главен аргумент срещу него все още е, че бил назначен на поста си от Русия, вследствие намесата на Русия в американските избори и политически живот.
Е добре, как тогава САЩ се намесват открито в изборите и политическия живот на Венецуела?
А също, за разлика от по-рано, линията на американския президент, горещо оспорвана от враговете му, сега е за бързо изтегляне на САЩ от горещите точки на света, в които погрешната политика на Обама и Буш II ги тласнаха в поредица от кървави външнополитически катастрофи. А съвсем не на откриване на нови фронтове. Тръмп постоянно признава на думи правото на другите страни да преследват интересите си.
САЩ, тласнати от Обама, Хилари и техните неподготвени съветници от Държавния департамент към авантюрата в Сирия без реална оценка на ситуацията, претърпяха стопроцентов военнополитически провал, пропагандно замаскиран като победа над ИДИЛ. А пораженията в Държавния департамент след победата на Тръмп са пословични и не дават ни най-малки основания да предполагаме, че венецуелската авантюра е по-добре обмислена от сирийската. Какво мислят, че ще постигнат след опита си от Сирия и Украйна?
Но пък за тяхна утеха Марк Цукърбърг явно е бил кооптиран с извиване ръце в борбата с Мадуро. Политизацията на Фейсбук, превръщането му в американска правителствена радиоточка обаче е ужасяващо лош бизнес модел за социална мрежа.
Превратът бързо предизвика международна поляризация, подобна на тази по Сирия и дори на испанската гражданска война от 30-те години на миналия век. Русия, удържала с пестеливи средства пълна победа над САЩ в Сирия и активно планираща военно присъствие в Карибите, вкл. във Венецуела, и като Китай, със сериозни икономически интереси там, се противопостави с възможно най-остри думи.
Речта на руския посланик Небензя в Съвета за сигурност (СС) на ООН в събота бе доста недипломатична.
Срещу нея Помпео излезе със сълзливи истории за умрели от глад поради социалистическия режим венецуелски дечица. Позицията на Китай също е еднозначна, а това са два от петте постоянни члена на СС. Общата разстановка на силите в СС „за“ и против позицията на САЩ по преврата беше 9 срещу 5. Латиноамериканските страни с ляво управление, сред които отскоро и Мексико, подкрепиха Мадуро. Бразилският фашизоиден президент Болсонару оглави регионалната опозиция срещу него, което е съмнителна услуга.
Лоша услуга на САЩ пък изиграха Макрон, който у дома си не харесва жълтите жилетки, протестиращи вече 11-та седмица срещу него, а във Венецуела обожава протестиращите противници на Мадуро, и изпадналият в перманентен шок кабинет на Мей, и Германия и Испания, които едновременно с Франция в събота излязоха с идентичната позиция, че до 8 дни ще признаят Гуайдо́ за временен президент на Венецуела при липса на насрочване на нови избори или още нещо недоразбрах какво.
Дотук с големите приказки за историческата среща в Аахен.
Големите западноевропейски страни и някогашни горди колониални метрополии си остават в геостратегическо отношение нищожества, безропотни васали на Вашингтон дори и в сегашното му никога небивало хаотично състояние на безредно отстъпление по всички фронтове. Разбира се, една утрешна смяна на тези увехнали режими ще доведе до бърза външнополитическа ориентация. И тя ще бъде в интерес на Европа. Както и отказът от невъзможните вече империалистически намеси в Латинска Америка ще бъде в интерес на САЩ, на мнозинството обикновени американци.
За българското правителство много притеснителна трябва да е позицията на „приятеля“ Ердоган, с който Борисов провеждаше съвместни заседания на МС, и който не е забравил, че сам едва си отърва кожата в преврата, спретнат му с американска помощ в 2016 г. Те изглежда няма да бързат с определянето си.
Тук се открива златна възможност за президента Радев да блесне на международната сцена.
Дано се възползва! Няма да му струва нищо, а ползата за авторитета му ще е голяма. Не е нужно да слави Мадуро. Би могъл например да накастри процедурно гламавите, безотговорни, неизбрани от никого еврочиновници Туск и Могерини, побързали да туийтнат в подкрепа на преврата от името на „Европа“. Коя Европа? Кой ги е упълномощил?
Не е нужно също Радев да се идентифицира с Путин и дори със Салвини. Налице е блатантен, противоправен опит за преврат в независима страна, наложен отвън, от държава, която в момента се бори срещу намесата на трета страна в своите собствени избори в 2016 г. Налице е и унизителна, васална реакция на западноевропейски правителства-пътници, Макрон, Мей и Меркел, дезавуирани от народите си. Само два дни след помпозната „каролингска“ среща на Макрон и Меркел в Аахен, за която толкова тамян се изкади. И която бе безжалостно съсечена от италианския премиер Конте.
Като народен президент със социалистическа ориентация Радев би трябвало да се изкаже по похдодящ начин и против пещерната антисоциалистическа пропаганда на Помпео, на когото приглася по форумите и българският седесариат. Както вече много пъти съм показвал, тази пропаганда не изразява действителното отношение и на мнозинството днешни американци към социализма.
Сред младите американци значително мнозинство дори вече имат положително отношение към него. И в България все повече хора (вероятно над 50%) мислят, че при социализма все пак се ядеше повече месо и се живеше по-спокойно, макар и без банани и с кризи за кафе и тоалетна хартия, отколкото днес.
Тук му е мястото да кажа, че както Тръмп определя легитимните президенти на другите държави, тъй и за десетки милиони американци, в т.ч. и за мене, легитимният президент на САЩ пък е сенаторът от Вермонт, социалистът Бърни Сандърс.
Трябва да се действа бързо, преди всичко да е станало ясно, за да се извлекат сериозни ползи. Ясно е, че щом 98% от армията и мнозинството от народа (бедните) остават въпреки всичко с президента на Венецуела, щом Гуайдо́ е непопулярен (имал над 70% неодобрение в края на 2018 г.) и щом Русия и Китай остро предупреждават САЩ да не се меси с военна сила, превратът няма да успее, както не успя и цветната революция срещу чавистите, и опитът за покушение срещу Мадуро неотдавна. Въпреки медийния бяс, въпреки усърдието на местния седесариат.
По-вероятно е Венецуела, която има и най-големите доказани запаси за нефт в света и е четвърта по запаси на природен газ, да получи помощ от Русия и Китай за решаване на неотложните си икономически проблеми и туширане недоволството. Бъдещето на Латинска Америка, с всички нужни корекции, не е в посоката, към която Болсонару сега тегли Бразилия, а в тази, избрана от Чавес. С Мадуро или с друг, но същата посока.
Вижте безплатно в Ютюб документалния филм на Дейвид Пауър „Революцията няма да се дава по телевизията“ (The Revolution Will Not Be Televised) и чуйте какво казва Чавес на митинга в началото за съвременния капитализъм.
Още по темата:
„Жаир Болсонаро – чудовище, родено от съня на разума“
„Обама и превратът срещу Дилма Русеф“
https://trud.bg/article-5533238/
„Америка и социализмът“
http://glasove.com/categories/komentari/news/amerika-i-socializmyt
***
Източник: glasove.com
Related Items
Коментари
Related Items
