Коментари

Ал Йо: Зверствата на турското робство бледнеят пред комунистическите престъпления срещу народа на България

Ал Йо: Зверствата на турското робство бледнеят пред комунистическите престъпления срещу народа на България

 

alio

 

 

 

Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

1 февруари е Ден на почит за жертвите на комунистическия геноцид срещу българския народ.

Пред комунистическите престъпления и не само по брой на жертвите, бледнеят зверствата на византийския император Василий Българоубиец, както и жестокостта Османската власт при потушаването на Априлското въстание от 1876 г.

 

 

 

 

КРАТКА ПРЕДИСТОРИЯ

На 5 септември 1944 г. СССР скъсва дипломатическите отношения с Царство България. Това се случва само 8 месеца преди края на Втората световна война. През по-голямата част от нея – 48 месеца, Москва поддържа с нашето царство приятелски и дружески отношения. Но ако България е била „фашистка” държава, както нагло лъжеха десетилетия комунистите, то защо тогава „антифашисткият” СССР поддържа с „фашисти” дипломатически отношения?

 

 

 

 

 

Цели 22 месеца от Втората световна война СССР и Германия са съюзници. Това е близо 2 години, т.е. времето, когато идеологът на БКП Тодор Павлов – бъдещ регент и академик, ще напише, че „не фашизма е най-страшния враг на комунизма, а…английския империализъм”. И още: „… в цяла Германия неведнъж вече се носи викът: „Хайл, Хитлер! Хайл, Сталин!…Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава”. („Против объркване на понятията” –17 септември 1939 г.)

 

 

 

 
Това е времето, когато ремсисти разпространяват два позива „Искаме съюз със СССР!“ и „Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!“. България става за комунистите „монархо-фашистка” държава, едва когато Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. т.е. на 23-тия месец от войната.И причината е, че тяхната истинска родина е СССР. Те руснак или съветски болшевик няма да убият, но българин ли е – ще го утрепят с удоволствие. И са го правили хилядократно.
На 1 март 1941 г. българският министър-председател – достойният проф. Богдан Филов, подписа протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт ( Германия, Италия, Япония). На следващия ден в парламента има аплодисменти, но и критика, което означава, че е бил нормален демократичен парламент.

 

 

 

 

 

 

Според историкът Милчо Лалков, носител на Хердерова награда, „…българските управници избраха единствено възможният изход в този момент за запазване целоста на страната”. Тази миролюбива политика позволява да бъдат спасени и 50 000 български евреи, които при друго решение, със сигурност щяха да имат друга съдба. Те са спасени от политиците, които одобряват Тристранния пакт, от миролюбието на Н.В. Цар Борис III и от Светия синод на БПЦ. България не воюва срещу СССР, но на 8 септември 1944 г. съветската армия окупира страната ни. На 9-ти септември професионални превратаджии и терористи осъществяват държавен преврат.

 

 

 

 

 

И започва ужасът – масови убийства, незаконен „Народен съд”, налагане на престъпен режим

 

 

 

 

 

от престъпна организация –Българската комунистическа партия. И така продължава 45 години, според „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г.). Същевременно чл. 4 от закона ясно казва, че „всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.”

 

 

 

 

 

С понятието „фашистки” можем да означим само комунистическият режим у нас. Нищо фашистко не му е било чуждо – масовите убийства, концлагерите, депортациите, еднопартийната диктатура, етническите чистки. Той е по-ужасен от фашизма, защото освен политическата система смени и икономическата система на страната ни. Заедно с антидемокрацията той ни сервира и антиикономика. И естествено държавата ни катастрофира. Комунистите признаха тази катастрофа едва през 1989 г.

 

 

 

 

 

Преди 9.9.1944 г. България е свободна и независима държава. След тази дата тя е завладяна и зависима държава. До 9.9.1944 г. комунистите водят терористична война срещу България. След тази дата те превръщат терора в държавна политика. До 9.9.1944 г. държавата защитава народа от тях. След тази дата хиляди българи се съпротивляват организирано или индивидуално срещу комунистическия режим.Тяхната борба и саможертва, техните мъки и страдания, заслужават вечна почит и признателност.

 

 

 

 

 

През 2011 г., по предложение на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на премиера Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това е Денят, в който през 1945 г. са произнесени първите смъртни присъди от антиконституционния „Народен съд”. Те са изпълнени веднага.

Вижте цялата статия

Коментари

More in Коментари

събев

Бившият министър на „Промяната“ Николай Събев: ПП-ДБ е средство за удоволствие на сексуален доминант

март 27, 2024
sivilov

Ал. Сивилов: „Терористичният акт е организиран от хора, които не искат войната да спре“. И каза кой има най-голяма полза

март 23, 2024
960x540

Хора без чест и достойнство ни разиграват и мислят, че им вярваме

март 19, 2024
мигри

Трябват масови протести, защото утре, за което някои хора от години предупреждавахме, вече е днес…

март 10, 2024
волгинphpuekalp_800x

Урсула и урсулите с кожата си усещат, че краят на клиширания ЕС наближава

март 7, 2024
ирини

Дъщеря съм на човек, който на 17 години хваща пушка, за да се бори срещу неофашистката хунта в Родината си

март 6, 2024