Малката Дениз, чието семейство може да остане без дом: Мамо, къде ще живеем?

 

 

 

Русият ангел плаче и сънува кошмари, от стреса заеква 

„Мамо, къде ще отидем да живеем? Страх ме е да не ме вземат от теб“.

Тези разтърсващи думи чува почти всеки ден майката Гергана от дъщеря си Дениз. Днес русият ангел става на 6 години, а семейството й е на път да остане на улицата. Това силно стресира детето. Започва да се изпуска нощем и да заеква. Вечер сънува кошмари и често плаче от страх. От няколко години от кметството в столичния квартал „Подуяне“ им изпращат заповеди за изгонване, които нанасят непоправими травми на фамилията.

„България Днес“ посети дома на Дени в столичният кв. „Левски В“. Мизерията и бедността лъхат още от вратата. Посреща ни 84-годишната й прабаба Евгения със сълзи на очи и с думите: „Две погребения изнесох за няма и година. Мъка и мизерия. Погледнете как живеем!“.

Едва кретащата старица погребва внук и син. И двамата си отиват от притеснение, че ще останат без дом. Семейството нямат друг имот, в който да се настанят. По същата причина умира и съпругът на Гергана – Венцислав. Именно на него е преотстъпен апартаментът по бай Тошово време, когато имал друга съпруга и деца. Двамата се разделят, а съдът решава Венци да обитава семейното жилище. През 2001 г. Сотиров заживява с Гергана. По-късно им се ражда син – Емил. 13-годишното момче в момента е настанено в интернат. Прибира се само през през почивните дни.

„Ходим да го виждаме. Детето е отличник. Някой път парички му оставям. Поне ги хранят там. Тук да мизерува ли?!“, казва с треперещ глас Евгения.

Гергана споделя, че тормозът започва, когато бившата жена на Венци подава сигнал в общината, че бившият й мъж няма право да живее с новото си семейство в апартамента. Сотирови завеждат дело, което печелят през 2015 г. Въпреки това от кметството отказват да им издадат заповед за настаняване и не спират да ги гонят от единствения дом, който имат.

В жилището е студено. Семейството пести от топлина, защото едва свързват двата края и не могат да си позволят да плащат големи сметки.

„Завиваме се с повече одеяла и караме някак си. Тръгнахме да правим ремонт, но от общината ни спряха. Казаха, че искат да ни гонят и няма смисъл. Живеем ден за ден“, разказва пред вестника 37-годишната Гергана.

В три поредни години семейството губи по един близък. Най-скорошна е смъртта на баща й. Никой не влиза в стаята, която е обитавал. Дени се ужасява, минавайки покрай нея. Въпреки трудностите, с които се сблъсква на толкова крехка възраст, детето е изключително лъчезарно и любвеобилно. Смъртта на близките й не я спира да мечтае.

„Най-много искам да си имам стая. Пълна с играчки! Сама да съм, вече трябва да свиквам! Искам да мога да си правя бъркотия в нея. Много обичам да пукам балони с клечки“, разказва с огромна усмивка момиченцето, докато полива едно от цветята в стаята.

Районното кметство: 

Семейството няма право да живее там 

Семейството няма право да живее в апартамента.Това заяви кметицата на район „Подуяне“ Ева Митова след официално запитване на „България Днес“ по случая.

„Апартаментът се държи от Гергана Сотирова и членове на домакинството й без правно основание, без издадена настанителна заповед и без да се заплаща наемна цена. Консумативни разноски за топлоенергия и студена вода също не се заплащат. Обитателите не стопанисват добре общинския имот и системно нарушават вътрешния ред в етажната собственост“, гласи становището на общината.

В него се казва още, че хигиената е ниска, завъдени са дървеници и съседи многократно са подавали жалби срещу семейството.

През 2015 г. Митова издава заповед за доброволно освобождаване на апартамента. Фамилията обжалва и на 30 март м.т. Административен съд – София, отменя заповедта.

Към днешна дата районното кметство е започнало ново дело, за което все още няма решение.

Как да помогнем

Гергана живее заедно с баба си, малката Дени и двамата си братя в столичния апартамент. Един от братята й е с психическо разстройство от дете. Няма ТЕЛК, защото последните 5 години не е плащал осигуровките си. Семейството получава по-малко от 600 лв. на месец. 300 от тях са за кредит към банката. Баба Евгения теглила заем за погребенията на децата си. Русокосата Дениз много би се зарадвала на дрехи, обувки и играчки. Всеки, който може да отели нещо за нея, нека се свърже с редакцията – 02/942 2721. Размерът е за 6-годишно дете, а номерът на обувките й е 33.

Доли ТАЧЕВА

 

Източник: Днес.БГ