Недялко от ПИК: Изборът между Румен Радев и Бойко Борисов е избор между живковизма и Европа

Докато Бойко Борисов получаваше най-високия държавен орден на Сърбия и беседваше с лидерите на Европа в Мюнхен, Румен Радев зарязваше лозе пред читалище „Трезвеност“ в Сухиндол.

Наглед примитивна, битова антитеза.

Какво лошо има, ще кажете, че президентът е по-близо до хората, отколкото до псевдоелита и официалния протокол?

Браво на Радев, хубав човек, наш човек, човек от народа.

България помни един друг такъв човек, 30 години му ядохме попарата, а сега Радев – освен поведенчески, и физически започва да го уподобява.

Проблемът, разбира се, не е в това, че президентът е отишъл в малкия град. Проблемът е, че никъде и никой отвъд Сухиндол (метафорично казано, не като топонимия) не го разпознава, почита и кани. Международната му изолация е повече от притеснителна. Прилича на ембаргото над личността на Пламен Орешарски от премиерския му мандат през 2013-2014 г.

Медии вече разкриха, че от канцеларията на Радев са се опитали да уредят участието му в Мюнхенската конференция по сигурността. Ударили са на камък. Не са успели да издействат покана и за молитвената закуска на Тръмп.

Дребни, незначителни детайли, сами по себе си. Но се четат като знаци, като симптом.

Пълномощията на българския президент са предимно церемониални. Основната му функция е да представя държавата, да е фактор във външната политика.

На практика това не се получава, тъй като най-значимият международен успех на Радев бе да открие български ресторант във Виетнам.

Истината е, че в Брюксел и Вашингтон той се ползва с репутацията на агент на Кремъл. Протеже на прословутия разведчик от КГБ генерал Решетников, който още през 2016 г. начерта „опорните точки“ с нахалната декларация:

„Ролята на Румен Радев в излизането на България от Европейския съюз и НАТО може да се окаже особено важна“.

Толкоз. Няма нужда от повече. По признания на самата Корнелия Нинова именно Решетников я е запознал с бившия летец и главнокомандващ ВВС. И същият този Решетников лансира намеренията му в политиката. А те са, повтарям: да извади България от ЕС и НАТО.

Как тогава да очакваме уважение към българския президент от страна на съюзниците ни в Алианса и Брюксел? Как да го приемат за свой, за равен? Как да го допуснат до масата за преговори? Как да реагират на призива му България да се обяви срещу официалната линия на ЕС към Мадуро и Венецуела? Или на лобирането против американския F-16 и в полза на „Грипен“, произвеждан от държава извън НАТО?

Изолацията на Румен Радев от голямата политика не е негов частен проблем. Тя се превръща в системен проблем за авторитета на България, доколкото президентът олицетворява единството на нацията.

Ако предпочиташ да се черпиш с руйно домашно вино пред читалище „Трезвеност“ и да държиш народняшки речи в Бай-Тошовски стил, държавата ти няма как да се отърси от мантрата на провинциализма.

Изборът между Румен Радев и Бойко Борисов е цивилизационен избор между реинкарниралия се живковизъм и Европа.

И не, не припомняйте, че Борисов е бил бодигард на Живков, тоест е от същия семантичен порядък.

По-добре да си бил бодигард на Живков и да станеш лидер на Европа, отколкото да си бил натовски генерал и да приключиш като второразреден агент на остатъците от КГБ.