Морфов: България е държава на живите мъртви

 

 

 

 

В постановката ,,Хъшове”, излъчена и в тв вариант по БНТ 1

Валери Йорданов нашумя особено покрай международно аплодирания филм „Кецове”, който спечели симпатиите на Жералдин Чаплин на Московския кинофестивал. Той е сценарист и сърежисьор на лентата. Любимият му герой е Рамадан от „Дервишово семе” на Николай Хайтов, по който прави  пиесата „Дивите”. 40-годишният Валери се изявява като драматург и на „Ловни разкази”. Участвал е още в „Хъшове”, „Крал Лир”, „Дон Жуан”, „С любовта шега не бива”, „Смъртта на продавача”, „Тартюф”, „Френският квартал”, „Сватбата на Фигаро” и др.  За образа на Бръчков в „Хъшове” е награден с „Аскеер”. В киното играе в „Хайка за вълци”, „Емигранти”, „Откраднати очи”, „Раци” и др. Женен е, има две дъщери – Яна и Йована.

 

 

С „Кецове” стана популярен за фестивалната публика по света. Какво ти дадоха пътуванията при представянето му в Маракеш, Карлови Вари, Манхайм, Москва?

 

 

– Всъщност, лентата беше и на фестивал в Ню Йорк, на който лично нямах възможност да отида. Филип Аврамов беше там и разказа, че филмът е бил приет страхотно. 80% от хората в залата са били американци и след излъчването много дълго са го обсъждали и са задавали въпроси… Лично аз самочувствие не добих. Това според мен е погрешна формула и пречи на работата. Човек трябва да знае къде се намира. Това, което ми даде, е, че утвърди убедеността ми, че българите трябва да се самоусещаме такива, каквито сме. Трябва да имаме усещането, че можем, и да продължаваме да работим, с каквато и професия да се занимаваме. А не да излизаме като бедни роднини по форумите, независимо дали се намираме на фестивал, спортно състезание или строителен обект в Германия… На нас ни липсва увереност – това е най-големият проблем. Не ценим или не знаем за успехите си.

 

 

Имаше ли възможност да разговаряш с Жералдин Чаплин? Всички знаят, че на церемонията на награждаването на Московския фестивал тя подкрепи филма.

 

 

– Не можах лично да се видя с нея. Още на другия ден след излъчването на филма на фестивала ние си тръгнахме, защото всъщност в Москва беше много скъпо (смее се). Видях по телевизията демонстрацията, която направи Жералдин Чаплин (б.р. – тя се появява обута с кецове, с което показва кой е нейният филм – фаворит за голямата награда). И вечерта след награждаването, след като не получихме голямата награда, ми се обади Николай Достал, руски режисьор и член на международното жури, и ми каза: „Прегърнете екипа си, вие сте прекрасни, това е филмът на фестивала!” Важно беше и самото отношение на Жералдин Чаплин, с която комуникирахме по интернет, чрез имейли, и която се пошегува, че би искала да се срещнем отново по работа.

 

 

Мислиш ли, че се е шегувала?

 
– Всъщност тя пътува постоянно и за нея това не би било проблем, само че за нас това е невъзможно… Защото ние не можем да си позволим да организираме финансово такава продукция, за която да можем да я поканим със самочувствието, за което вече стана дума.

 

 

В медиите в един момент се говореше, че мислиш да реализираш следващия си филм в чужбина. Вярно ли е?

– Не, няма да го реализирам в чужбина. По-скоро си мисля, че бих се опитал да го направя без никакви средства и с приятели, но не мога да работя навън. Имал съм предложение за филмови проекти в чужбина. Мога да живея и да работя само тук. Парадокс… Тук са корените ми, костите на роднините ми, това е… моята земя.

 

 

Имаше ключова роля в ,,Емигранти”. Предава ли се според теб човек, или обратното – бори се, като емигрира?

– Аз имам много близки хора, които живеят в чужбина. Наистина те са ми много близки, но аз самият не бих направил това – да емигрирам. Може да живееш в Ню Йорк, да преживяваш най-различни неща, всичко, и да си най-самотният и нездрав човек на света… Ти можеш да живееш тук и да си свободен. И не казвам, че това може да стане само чрез актьорската професия, това важи за всичко.

 

 

Умееш ли да си щастлив?

– Да. Големият парадокс при мен е, че по принцип най-добре се чувствам, когато съм сам, а от няколко години съм със семейството си и съм щастлив, без да ми се налага да искам да съм сам.

 

 

Роден си в София, но си прекарал част от детството си в плевенското село Горник. Какво ти даде детството там?

– Не се връщам там сега, защото не останаха хора, които познавам. Всички починаха или пък заминаха някъде. Но, общо взето, всичко, което правя в личния си живот, всичко, включително части от всекидневието като събуждането, закуската, готвенето, банята, елементарните неща за осигуряване на нужния комфорт, е свързано със спомените от това детство.

 

 

 

За какво може да мечтае един актьор, играл в почти всички емблематични съвременни филми и постановки?

– Мечтите ми не са свързани с професията. Мечтая да мога да заведа голямата и малката ми дъщеря на едно място, което се казва Козя могила. Искам, когато това стане, те да са на 20 години и дядо им да им изпее една песен там.

 

 

Невена Борисова
Източник:bg-voice