Респект: Димитър Маринов с Оскара зашлеви звучна плесница на лъжедисидентите

 

 

 

 

Актьорът Димитър Маринов, който впечатли Холивуд, за пореден път ни даде урок. Умихнатият с вик на добряк творец зашлеви плесница в лицето на стотиците лъжедисиденти, които изскочиха като от нищото у нас и от 1989 г. се множат с бърза скорост.

 

 

 

През 1983 г. Маринов се опитал да избяга от България с „Ориент експрес“. Хванали го обаче. 40 дни го мъчили в ДС, били го, хвърлили го затвора за години. Чупили му пръстите дори. Но Маринов днес не обелва нито дума срещу България. „Това беше страна, в която имаше закони. Аз ги наруших и си платих“, каза в ефира на една от големите ни национални телевизии актьорът.

 

 

 

 

 

Ама как така не е сърдит на България за всичко преживяно, се опита да го провокира водещата. Та ние сме живели в затвор. Но Маринов беше категоричен, че е живеел в страна, в която е имало закони и той съзнателно ги е нарушил. България нямала нищо общо със случилото се. Защо българите по време на социализма мразели руските песни – заради СССР, а не заради гениите на литературата, музиката, театъра, изобразителното изкуство…

 

 

 

Респект. Това може да го каже само един аристократ по душа. Човек, който години наред живее, та до ден днешен в страна със закони и знае какво е да ги нарушиш.

 

 

 

 
Веднага се сещам за стотиците наши родни „звезди“, които пищят вече десетилетия, че са били гонени, преследвани от вездесъщата ДС. И срам нямат, защото по същото това време, когато са чупили пръстите на Маринов, те бяха носени на ръце и градяха бляскава кариера. И да бяха само те. Но и стотици незнайни „герои“ разказват колко са пострадали от живковия режим и ДС.

 

 

 

 

 

 

Да ги пита човек как, вероятно са се скатавали някъде в миша дупка или пък и хабер са нямали от съществуването на Държавна сигурност, не са помирисвали затвор. Но, сега е модерно да се говори така. Колкото повече викаш и се оплакваш, толкова повече се харесваш на масите.

 

 

 

 

 

 

Ако активните борци бяха наистина толкова много, колкото се извъдиха след 1944 г… Ако дисидентите бяха толкова много, колкото наскачаха след 1989 г… Ех, България нямаше да бъде на днешния си хал. Но, уви… Димитър-Мариновците са малко. Същите тези лъжедисиденти скочиха първи срещу него, когато той развя българското знаме на най-голямата световна сцена. Срам и позор, ужас и безумие!

 

 

Източник: Ретро