Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима!

 

 

 

В САЩ излезе интересна дописка в The Dallas Morning News. След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните.

 

 

 

 

По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна история.

 

 

 

“Времето на истинските сражения беше с руснаците. Това бяха достойни сражения с достойни войници. Всичко бе истинско. Някак по мъжки. С вас АМЕРИКАНЦИТЕ ние имахме много общи дела, но вие бяхте страхливци и такива си останахте.

 

 

 

 

Никога не сте рискували животите си. И по същия страхлив начин ме взехте в плен. Пуснахте 100 снаряда по селото. Избихте всички цивилни на километри разстояние. Чак после страхливо се подадохте да видите дали някой мърда.

 

 

 

Руснаците воюваха без да се крият като плъхове.

 

 

 

Шах Масуд беше ни заповядал да превземем една височина, чрез която да контролираме Панджерското дере. На височината бяха се разположили руснаците и ние с месеци не можехме да минем. Събрахме армия за тази атака за да изтласкаме руснаците. Пет дена ни трябваха за да сломим съпротивата на руснаците. И то успяхме защото им СВЪРШИХА патроните.

 

 

 

Скъпо платихме за тази височина. От наша страна загубите бяха над 280 войника.

 

 

 

Бяхме зли когато се качихме на височината. Стъпвайки на височината ние видяхме че срещу нас са воювали ПЕТ млади 18-годишни ДЕЦА! Вие американци не може да си представите такава гледка. Пет войника срещу армията на Шах Масуд!

 

 

 

Заповядахме им да се молят. Те знаеха че ще ги убием. Знаете ли какво направиха тези руски деца? Изгледаха ни мълчаливо и петимата се хванаха за ръце и се прегърнаха. Бяха готови да умрат без значение как. Стояха мръсни, гладни и прегърнати.

 

 

 

Не говореха и не плачеха. Просто стояха и чакаха смъртта си. Ние онемяхме.

 

 

Такава гледка би поразила и най твърдите войници свикнали с какво ли не. Въпреки че руснаците бяха избили половината ни армия, ние не знаехме какво да направим. Това бяха велики войни за нас. Те имаха чест. Не се молеха за животите си.

 

 

Моите внуци са в Германия. Там учат, но бих искал да пораснат като тези руснаци – истински мъже. А руснаците тогава ги пуснахме. Да имаше и не доволни от това решение на командирите, но заповед не се обсъжда от никой. Пуснахме ги с мир. Знаете ли. Руснаците тръгнаха прегърнати и НЕ СЕ ОБЪРНАХА да видят дали няма да ги застреляме в гръб! Бяха истински мъже.“

 

 

 

Източник: Булретро