Европа

Меркел и Макрон домакини на лидерска среща за Западните Балкани, Борисов не е сред поканените. Защо?!

Меркел и Макрон домакини на лидерска среща за Западните Балкани, Борисов не е сред поканените. Защо?!


 

 

Българският премиер Бойко Борисов не е поканен на днешната среща за Западните Балкани в Берлин, стана ясно от изказване на сръбския президент Александър Вучич в навечерието на форума. В Берлин германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се срещат с лидери от Западните Балкани, за да обсъдят процеса на бъдещо разширяване на Европейския съюз в региона. Преди година, по време на българското председателство на ЕС Борисов дори изрази надежда, че България ще бъде поканена за домакин на т.нар. Берлински процес заради заслугите си по темата.

 

 

 

западни0000408916-article2

 

 

В неделя вечерта президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че на предстоящата в понеделник среща на върха за Западните Балкани в Берлин на сръбската делегация ще ѝ бъде много трудно и я очакват „странни моменти“ заради формата на срещата и избора на участници, пише белградският ежедневник „Политика“.

 

 

 

 

,,Нямам нищо против (премиера на Словения Мариян) Шарец, но защо Шарец, а не (премиера на Румъния Виорика) Дънчила, защо (премиерът на Хърватия Андрей) Пленкович, а не (унгарският министър-председател Виктор) Орбан, защо не (премиерът на България Бойко) Борисов“, заяви Вучич в ефира на сръбската телевизия „Пинк“.

 

 

 

 

 

Той отбеляза, че не е поканен Милорад Додик, за когото припомни, че е получил повече гласове от гражданите на Босна и Херцеговина на последните избори от Денис Звиздич.

 

 

 

 

 

„Утре всички ще кажат, че Косово е независимо, затова са поканени – да кажат колко безотговорно би било да се разговаря за това, което Сърбия би могла да получи“, заяви държавният глава.

 

 

 

 

 

„Затова говорих за разграничение (демаркация), за да получим нещо… Сега знам, че няма да можем да се преборим за тази идея. Сръбската делегация обаче ще бъде единствената, която ще говори срещу независимостта на Косово“, обясни Вучич, цитиран от „Фокус“.

 

 

 

 

 

„Разбира се, ще бъде трудно, но това не е първият път. Но, както ви казвам, ние сме избрали да се борим за страната. Ние трябва да се борим“, отбеляза сръбският лидер.

 

 

 

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се срещат с лидери от Западните Балкани в Берлин днес, за да обсъдят процеса на бъдещо разширяване на Европейския съюз в региона.

 

 

 

 

 

Централни теми се очаква да бъдат възстановяването на прекъснатия диалог между Сърбия и Косово и евентуалното начало на присъединителни преговори между ЕС и Албания и Северна Македония.

 

 

 

 

 

Диалогът между Сърбия и Косово беше прекъснат миналия декември, след като тайни преговори между Белград и Прищина за евентуална размяна на територии станаха обект на ожесточени критики.

 

 

 

 

 

Външните министри на ЕС трябва да вземат решение за началната дата на преговорите на Албания и Северна Македония през юни. 28-те се съгласиха да преговарят със Скопие, след като то реши почти 30-годишния си спор за името на бившата югорепублика с Атина по време на Българското председателство на ЕС през май 2018 г. По настояване на Франция и Холандия обаче началото на преговорите беше отложено с една година.

 

 

 

 

 

Германия е категорично против размяната територии между Сърбия и Косово, бившата нейна провинция, която обяви независимост през 2008 г. Според Берлин такава размяна би отворила „кутията на Пандора“ на Балканите, които са пълни с исторически териториални проблеми.

 

САЩ и дипломатическата служба на ЕС обаче допускат възможност за размяна на територии, която би позволила на Сърбия да признае Косово – нещо, което тя досега категорично отказва. Евентуалното признаване би дало силен тласък на преговорите й за членство в ЕС, които вече са в ход.

 

 

 

 

 

Сръбският президент, националистът Александър Вучич, е заявявал, че за да признае Косово, би трябвало да получи в замяна компенсация, оправдаваща такъв компромис. Такава би могло да бъде гарантираното приемане на страната му в ЕС. То обаче би изисквало единодушното съгласие на членките на съюза, което засега не е гарантирано. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изказвал лично мнение, че Сърбия и Черна гора, държавите с най-напреднали преговори в Западните Балкани, имаш шанс да се присъединят към ЕС през 2025 г.

 

 

 

 

 

 

България, Румъния и държави от Вишеградската четворка като Унгария подкрепят приемането на Сърбия и Черна гора и изобщо – ускореното разширяване на ЕС в Западните Балкани при условие, че държавите от този регион направят необходимите реформи и отговорят на критериите за членство. Някои от старите държави членки да по-резервирани от страх, че разширяването би усилило евроскептицизма и еврофобията в ЕС, който още не е намерил съгласие по бъдещата си посока след Брекзит.

 

Гласове

loading...
0
Европа

More in Европа

паритеbig_0000357159-article2

Евростат изкара цените в България най-ниски в ЕС, а заплатите ни – с най-голям ръст

юни 25, 2019
храни0000242303-article3-1200x628-resize-quadrant(C)

Храната в Румъния и Полша по-евтина от тази в България

юни 23, 2019
epa07574520 (FILE) - President of the European Commission Jean-Claude Juncker delivers his speech at the European Parliament in Strasbourg, France, 04 July 2017. Junker said, it was 'ridiculous' to speak before an almost empty plenum. (reissued 16 May 2019). Jean-Claude Juncker's term as President of the European Commission is ending in November 2019, and he is not seeking re-election. Juncker who is known for his notoriously informal hugging and kissing greetings, started his tem on 01 November 2014. He served as Luxembourg's finance minister from 1989 to 2009 and prime minister from 1995 to 2013. In 2017, Juncker cam under fire after the publication of the so-called Lux Leaks, a leak of confidential documents that revealed corporate tax deals known as 'sweetheart deals' which were made by multi-national companies in Luxembourg. The deals facilitated tax evasion for the companies during Juncker's terms as prime and finance minister. In 2013 Juncker resigned as Luxembourg's prime minister following the so-called Srel scandal involving the country's intelligence agency and illegal wiretapping related to the Bombers Affair, a series of bomb attacks which targeted infrastructure of electricity company Cegedel in the mid-1980s.  EPA/PATRICK SEEGER  ATTENTION: This Image is part of a PHOTO SET

Провал на срещата на върха в Брюксел, ЕС не можа да избере наследник на Юнкер

юни 21, 2019
epa07659661 Russian President Vladimir Putin (C)  attends his annual Question and Answer live-broadcast nationwide television and radio session 'Direct Line with Vladimir Putin' at the Gostiny Dvor studio in Moscow, Russia, 20 June 2019. During the broadcast President Vladimir Putin directly answers questions from Russia's citizens.  EPA/ALEXEY NIKOLSKY / SPUTNIK / KREMLIN POOL MANDATORY CREDIT

Путин изчисли: Русия загуби $50 млрд. от санкциите на Запада, ЕС – $240 млрд.

юни 20, 2019
borjun

Не мислете, че ограбването на България беше случайно! То беше насърчавано от ЕС

юни 17, 2019
бедностes

Чехия не иска еврото. Защо България, страната с африканска бедност настоява да го приемe?

юни 10, 2019