Меркел и Макрон домакини на лидерска среща за Западните Балкани, Борисов не е сред поканените. Защо?!

В неделя вечерта президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че на предстоящата в понеделник среща на върха за Западните Балкани в Берлин на сръбската делегация ще ѝ бъде много трудно и я очакват „странни моменти“ заради формата на срещата и избора на участници, пише белградският ежедневник „Политика“.

,,Нямам нищо против (премиера на Словения Мариян) Шарец, но защо Шарец, а не (премиера на Румъния Виорика) Дънчила, защо (премиерът на Хърватия Андрей) Пленкович, а не (унгарският министър-председател Виктор) Орбан, защо не (премиерът на България Бойко) Борисов“, заяви Вучич в ефира на сръбската телевизия „Пинк“.

Той отбеляза, че не е поканен Милорад Додик, за когото припомни, че е получил повече гласове от гражданите на Босна и Херцеговина на последните избори от Денис Звиздич.

„Утре всички ще кажат, че Косово е независимо, затова са поканени – да кажат колко безотговорно би било да се разговаря за това, което Сърбия би могла да получи“, заяви държавният глава.

„Затова говорих за разграничение (демаркация), за да получим нещо… Сега знам, че няма да можем да се преборим за тази идея. Сръбската делегация обаче ще бъде единствената, която ще говори срещу независимостта на Косово“, обясни Вучич, цитиран от „Фокус“.

„Разбира се, ще бъде трудно, но това не е първият път. Но, както ви казвам, ние сме избрали да се борим за страната. Ние трябва да се борим“, отбеляза сръбският лидер.

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се срещат с лидери от Западните Балкани в Берлин днес, за да обсъдят процеса на бъдещо разширяване на Европейския съюз в региона.

Централни теми се очаква да бъдат възстановяването на прекъснатия диалог между Сърбия и Косово и евентуалното начало на присъединителни преговори между ЕС и Албания и Северна Македония.

Диалогът между Сърбия и Косово беше прекъснат миналия декември, след като тайни преговори между Белград и Прищина за евентуална размяна на територии станаха обект на ожесточени критики.

Външните министри на ЕС трябва да вземат решение за началната дата на преговорите на Албания и Северна Македония през юни. 28-те се съгласиха да преговарят със Скопие, след като то реши почти 30-годишния си спор за името на бившата югорепублика с Атина по време на Българското председателство на ЕС през май 2018 г. По настояване на Франция и Холандия обаче началото на преговорите беше отложено с една година.

Германия е категорично против размяната територии между Сърбия и Косово, бившата нейна провинция, която обяви независимост през 2008 г. Според Берлин такава размяна би отворила „кутията на Пандора“ на Балканите, които са пълни с исторически териториални проблеми.

САЩ и дипломатическата служба на ЕС обаче допускат възможност за размяна на територии, която би позволила на Сърбия да признае Косово – нещо, което тя досега категорично отказва. Евентуалното признаване би дало силен тласък на преговорите й за членство в ЕС, които вече са в ход.

Сръбският президент, националистът Александър Вучич, е заявявал, че за да признае Косово, би трябвало да получи в замяна компенсация, оправдаваща такъв компромис. Такава би могло да бъде гарантираното приемане на страната му в ЕС. То обаче би изисквало единодушното съгласие на членките на съюза, което засега не е гарантирано. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изказвал лично мнение, че Сърбия и Черна гора, държавите с най-напреднали преговори в Западните Балкани, имаш шанс да се присъединят към ЕС през 2025 г.

България, Румъния и държави от Вишеградската четворка като Унгария подкрепят приемането на Сърбия и Черна гора и изобщо – ускореното разширяване на ЕС в Западните Балкани при условие, че държавите от този регион направят необходимите реформи и отговорят на критериите за членство. Някои от старите държави членки да по-резервирани от страх, че разширяването би усилило евроскептицизма и еврофобията в ЕС, който още не е намерил съгласие по бъдещата си посока след Брекзит.