„Свободна Европа“: Контрол над онлайн медиите заради евродиректива? Краткият отговор е „не“

В България протича журналистически линч над политици, а медиите са безотговорни. Такива констатации направиха в сряда народните представители от ГЕРБ по време на приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Председателят на ресорната комисия в парламента Вежди Рашидов от ГЕРБ обяви, че чака предложения от съвета за законови промени, тъй като нормативната база не е променяна 20 години.

 

 

 

 

 

Колегата му Тома Биков добави, че вече не се чуват коментари, че България е на 111-о място по свобода на словото според „Репортери без граници“. „Беше ми много интересно какво щях да чуя отляво в този момент, в този контекст, когато всички български медии са ангажирани с проверки и разследвания, а понякога и с линч на политици“, заяви депутатът от ГЕРБ.

 

 

 

 

 

По думите му медиите подлагали на линч само политици, но не и други публични фигури. Макар и да не уточни за какъв контекст става въпрос, Биков даде да се разбере, че говори за тръгналия от журналистически разследвания скандал с купените на цени под пазарните апартаменти на управляващите.

 

 

 

 

 

 

България трябва да транспонира до септември 2020 г. изискванията на европейска директива, според която всеки един новинарски сайт, който има аудио и визуална информация, подлежи на регулация. Става въпрос за регулация на съдържанието на аудио- и видеоматериалите, а не на публикациите, обясни Бетина Жотева от СЕМ. От думите й пред депутатите се разбра, че към Министерството на културата е сформирана работна група, която да напише законови поправки.

 

 

 

 

 

„Нужен е реален контрол“

 

 

 

 

На този фон веднага започнаха официални и неофициални коментари за нуждата от нов медиен закон – тема, която често се дискутира около отчетите на СЕМ, какъвто бе и този случай.

 

 

 

 

 

Вежди Рашидов веднага заговори какво трябва да гарантират промените. Според неговото разбиране трябва новите законови текстове да доведат до „реален контрол“, с който, от една страна, да се гарантира истинска свобода на словото, а от друга – „да се контролира докъде може да стига тази свобода“, тъй като понякога ставало въпрос за човешки съдби.

 

 

 

 

 

От ГЕРБ неофициално коментираха, че е крайно време интернет сайтовете да отговарят на стандарти и ако начинът да бъде постигнат „контрол“ се дава от транспонирането на евродирективата, то това трябва да бъде използвано.

 

 

 

 

 

От партията обясниха, че ще изчакат да видят предложенията на работната група и ще мислят дали е нужен изцяло нов закон за медиите или всичко „може да се реши с поправки в ЗРТ“.

 

 

 

За какво става дума?

 

 

 

 

Всъщност работната група към Министерството на културата е създадена с цел само да въведе директивата.

 

 

 

Самият европейски документ изобщо не се занимава с това, което твърди председателят на медийната комисия в парламента, или най-малкото не си поставя за цел, както казва Рашидов, да „контролира докъде може да стига медийната свобода“.

 

 

 

 

 

В голямата си част документът е насочен към видео платформите в интернет. В малка част от него се говори за видео и аудио материали в оналйн медии. Попадането в обхвата обаче е строго определено.

 

 

 

 

 

 

Става дума за „аудиовизуално съдържание и форма, които могат да бъдат обособени от основната дейност на доставчика на услугата, като например самостоятелни части от онлайн вестници, включващи аудиовизуални предавания или генерирани от потребители видеоклипове, когато тези части могат да се считат за обособими от тяхната основна дейност“.

 

 

 

 

 

Всъщност по темата вече има практика на Съда на Европейския съюз. От нея става ясно, че директивата засяга само видео архивите в интернет.

 

 

 

 

„Ако някоя партия иска да пише медиен закон, за да контролира онлайн изданията и прочие, просто не може да ползва директивата за това, а ще трябва да аргументира сама подобни идеи“, коментираха пред Свободна Европа юристи.

 

 

 

 

 

Според тях текстовете в европейския регламент категорично не могат да се смятат за прокарващи каквато и да е било форма на контрол върху медийното съдържание онлайн.

 

Автор Полина Паунова, „Свободна Европа“, снимка Булфото