Цената на кубик вода в пустинята в Израел е 76 стотинки, а в България е 3 лв. Защо?

След новото увеличение на цената на водата, тя вече е точно 4 пъти по-висока от тази в Израел. Където естествени води почти няма и тя се добива чрез обезсоляване от морето.

Копираме една статия от в.“АТАКА“ отпреди няколко години, в която настоящият областен управител на Софийска област обяснява ситуацията.

Защо само преди 3 години е мислил едно, а днес като властващи, правят друго, всеки да си направи извода.

„Днес България е колонизирана държава. Редица продажни български правителства раздадоха на чужди компании природните богатства на нацията.

Чрез наложената измама, че държавата е лош собственик, българските марионетни правителства си позволиха да приватизират основния стратегически ресурс на държавата – водните ни ресурси. С това си действие т.нар. десни политически субекти превърнаха България в държава от третия свят, в поле за развилняли се чужди колонизатори, които смучат живителните сили на цял един народ.

Заблуждавайки населението, марионетките приватизираха най-голямата водоснабдителна компания на територията на България – „Софийска вода”. Действие, което не се прилага никъде в т.нар. западен свят, а единствено и само в колонизираните от Запада територии. Всички правителства, управлявали България от промените насам, подаряваха на чужди компании минералните извори на държавата, Кока Кола.

Защото това било пазарна икономика. Днес ние, българите, сме принудени да плащаме за собствената си вода на чужденци. Те определят цената, те печелят стотици милиони от нашето национално богатство. Това извратено чуство за пазарна икономика, подплатено от илюзията, че държавата е лош стопанин, трябва да бъде унищожено с факти. А именно – кой държи собствеността върху водните ресурси там – на Запад, и кой печели милиарди от ресурсите си – държавите или частните компании?

В Дания и Финландия всички водоснабдителни компании са общинска собственост. Приходите от продажбата на водни ресурси към крайните потребители се насочват директно към общините, а не отиват в ръцете на частни компании по подобие на България, и в частност „Веолия Уотър” – собственик на „Софийска вода”.

Държавна и общинска собственост върху водоснабдяването се наблюдава и в редица други държави членки на ЕС, като Белгия, Франция, Германия, Италия, Швеция. Явно държавата е лош собственик и в държави като Швейцария, Норвегия, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Австралия и редица други. Лоша е, щом тези държави са си позволили да упражняват контрол върху водните доставки и приходите от тях. В тези страни обаче никой не говори, че държавата била лош собственик или стопанин.

В т. нар., незнайно защо – „люлка на демокрацията” – САЩ, държавата също упражнява собствеността и печели стотици милиони и милиарди долари от водните си ресусрси. Редица федерални щати в лицето на Оклахома, Минесота, Мериленд и много други управляват водоснабдяването си и генерират сериозни приходи от водоснабдителните си системи. В Мексико също наблюдаваме огромен брой държавни и общински водни компании генериращи милиарди щатски долари.

Пълен държавен контрол върху цялостното водоснабдяване наблюдаваме и в една от най-развитите пазарни икономики на света – тази на Южна Корея. Според данните на ООН за 2012 г. БВП на Южна Корея се нарежда на 15 то място в света. Същото твърдят и от Международният валутен фонд, Световната банка и ЦРУ на САЩ.

Изповядването на принципите на пазарната икономика явно по никакъв начин не пречи на правителството на Южна Корея да държи пълният контрол над водоизточниците си, върху разпределението и доставките на вода до крайните потребители в държавата.

С разкъсване на веригите от американското колониално робство държавите от Латинска Америка също са приели стратегията да упражняват държавен и общински контрол върху водоизточниците си и водоснабдяването си като цяло, респективно държавите да попълват своите бюджети, а не банковите сметки на „Водните барони” (както ги нарече „Международният консорциум на разследващите журналисти”) в лицето на френската „Веолия Уотър”, „Суез” и британската „ТеймсУотър”.

Практиката на държавен и общински контрол наблюдаваме в държави като Аржентина, Бразилия, Колумбия, Перу, Боливия и редица други. От всички изброени държави в Латинска Америка трябва да обърнем специално внимание на Боливия!

За да получи заем от Световната банка през 1985 г., Боливия бе принудена от една международна финансова институция да приватизира ВиК мрежата в третия по големина град в страната – Кочабамба.

Важно е да отбележим, че Световната банка принуди Боливия да приватизира и своите железници, телефонни мрежи и националната авиокомпания – „с цел да премине към самостоятелно развитие”, както се е изразил тогавашният президент на институцията в лицето на евреина Алден Клаузен. В крайна сметка през 19992000 г. населението на Кочабамба излиза на масов протест, познат като „Водната война на Кочабамба”. Във връзка с невъзможността да издържат на постоянно покачващата се цена на водата и откровения грабеж от страна на чуждестранния консорциум, боливийците се вдигат на бунт.

Наглостта и грабителството на експлоататорите на водните ресурси в Кочабамба стига дотам, в държава с минимална заплата от 70$ по това време сметките за вода на домакинствата да надхвърлят 20$ за месец. Когато на 12 април 2000 г. американски журналисти питат тогавашния президент на Световната банка – австралийския евреин Джеймс Улфенсен за ситуацията в Боливия относно протестите срещу водните експлоататори, същият заявява следното:

„ Държавната собственост, субсидирането и предоставянето на обществена услуга като водоснабдяването води до злоупотреби с ресурса. По една или друга причина никой журналист не се досеща, или просто няма смелостта да зададе един елементарен въпрос на юдейна Улфенсен, роден в Австралия, а именно – „Ако сте прав във вашето разсъждение, защо Австралия не приватизира на 100% държавните си водни компании”?

В крайна сметка боливийският народ изхвърля със сила чуждите колонизатори и днес водата е собственост на боливийската държава и народ, а цените са напълно приемливи спрямо покупателната способност на местното население.

Боливийският случай ясно показва, че политиката на Световната банка е твърда и последователна в направление на приватизацията на основните стратегически ресурси на държавите по света.

Гарантирам Ви, че светът е към края на ерата на бруталния хищнически капитализъм, безочливостта, двуличието, антисоциалността на международните корпорации и наистина безграничната им деструктивност и незачитане на никакви човешки ценности. Апетитът им за максимални печалби е нестихващ, защото усещат и знаят, че няма нищо вечно и дните им са преброени. Тяхната неописуема наглост стигна до там, че без капка срам висши служители на световни водещи частни водни компании заявяват, че тъй като питейната вода е ограничен ресурс на земята, хората трябвало да разберат, че водата не е безплатна, следователно всеки трябва да плати цената, която си заслужава.

Пропускат само да споменат, че водата и водните ресурси са национални богатства на нациите и народите по света, а не на талмодисткомасонските компании. Водата в България е собственост на българския народ, а не на френската „Веолия“, или която и да било чужда колониална компания. Водните ресурси в България и приходите от тях трябва да вливат в българската държава по примера на Австрия, Канада, САЩ, Великобритания, Холандия, Гърция и други, а това ще бъде възможно едва когато разчупим оковите на колониализма. А срещу колониалното робство се бори единствено АТАКА.“

автор Илиян Тодоров