Харалан пак скандализира: Децата, взимани за еничари в Османската империя, са правили блестяща кариера

 

 

 

В навечерието на отбелязването на 143-ата годишнина на Априлското въстание социалният антрополог Харалан Александров отново скандализира с тезите си, че „турско робство не е имало“, а това е само една „архаична концепция“. Във взаимноизключващите се брътвежи  той стигна до умозаключението, че „еничарите са правили блестяща кариера“.

 

 
„Ние сме отпечатък на съветския модел, Русия винаги е оказвала огромно влияние в България. Така Харалан Александров коментира в ефира на Нова тв реакциите, които предизвика собственото му изказване, че турско робство в България не е съществувало.

 

 

 
„Голяма част от разумните и образовани хора са съгласни, че не е имало турско робство, във вида на това, че хората са били вещи, всички са съгласни, че те са били поданици на султана“, заяви Александров. Той обясни, че „конструктът на „турското робство“ е парадигма за мислене за този период, в който хората влагат целия травматичен опит от тази епоха“.

 

 

 
На въпрос как ще коментира факта, че през Средновековието е имало развит пазар на роби и кръвния данък, социалният антрополог припомни, че един от великите везири Соколович, който е взет в Еничарския корпус дава своя принос към развитието на родната му Босна.

 

 

„Били сме със статут на втора категория поданици, но не и роби. За целите на национално-освободителната борба е трябвало да има много мощен тласък, като е описвана ситуацията като непоносима, докато тя е била умерено непоносима. Ние заживяваме, че сме били роби, без да сме били такива в действителност. Защо да бъдем роби е толкова важно за нас“, попита Александров.

 

 

 
„Най-големите български възрожденци се вижда, че те са добре интегрирани в обществото, голяма част от тях са с фесове, между другото“, разкри социалният антрополог. Единствено като роби се определят чернокожите, ние сме по-скоро неволни поданици на империята, добави Александров.

 

 

 
На въпрос дали трябва да се променят учебниците в тази посока Харалан Александров каза, че това не е била целта му. „Нямаме право да посягаме към идентичността, ако това е толкова важно за нас. има нещо като културна памет, която е различна от историческите факти. Тя има собствена избирателна система за подреждане на историята – в случая героично жертваната идентичност“, посочи социалният антрополог.

 

 

 

„Последният случай на одран жив човек е на Антонио Бригадин, който е одран по заповед на турски паша, и то защото е бил в лошо настроение. После кожата му е била опъната и пренесена от кораб до Истанбул. Чак тогава пашата осъзнава какво е направил, християнският свят се надига и малко след това империята е наказана в битката при Лепанто“, припомни Александров.

 

 

 
Това че нашите хора са избрали да се жертват ги прави много по-ценни от това да се считат за роби, заяви Александров в коментар на въпрос за кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото клане.

 

Епицентър