Гергьовден е – честваме един от най-почитаните светци на Източното православие, празнуват победоносни имена

 

 

 

На този ден имен ден празнуват: Галя, Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо

Информация за Гергьовден

Църквата чества Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е жестоко изтезаван и обезглавен. Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.

 

 

Обреди и Традиции на Гергьовден

Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.

Предлагаме ви да се върнем назад към хубавите традиции, завещани от нашите деди и да предадем поверията за Гергьовден на поколенията.

1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести. 
3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
4.На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.
5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
7.Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев. 
8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
10.На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна. 
12.На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска. 
13.Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа

14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.
15.На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави. 
16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.
17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие. 
18.Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.
20.На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.

 

beu.bg

 

 

imen-den.net