Кметът на Белоградчик след проверка: Не се унищожени скалните рисунки в Магурата, фалшива новина е!
Новината, че са унищожени скални рисунки в пещерата Магура в Северозападна България е фалшива. Това заяви за програма „Хоризонт“ по БНР кметът на Белоградчик Борис Николов. Той беше категоричен, че проверката, която е направил директорът на Историческия музей в града Ивайло Крумов в пещерата по повод съобщения в медии, че върху рисунки са изписани две лични и едно фамилно име, доказва, че вандалски акт няма.
Доц. Стефан Александров, ръководител на проект за създаване на 3D модел на рисунките, заяви:
„Тези снимки са направени веднага след входа на галерията с рисунките, преди така наречената „Ловна сцена“, която е една от най-известните, може би на пет, шест метра от нея, така че самата ловна сцена и тези рисунки не са засегнати, което, разбира се, в никакъв случай не омаловажава тази вандалщина, която са я направили най-вероятно млади момчета, защото се нарушава целостта на паметник на културата“.
В момента се подготвя документацията, свързана с предстоящото включване на праисторическите рисунки в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО, добави кметът Николов.
Снимка с надпис „Ради, Павчо, 2019 Антов“ бе публикувана вчера във фейсбук.
Снимката, на която личи как част от уникалните рисунки са заличени от надписа, предизвика бурна реакция в социалните мрежа, като хората изразяват недоволството си.
„Имената на глупаците висят по стените“, “ Тримата селски идиоти, същите, които пишат по мемориалите в Япония „Само Локо“, по Колизеума и къде ли не“, „Е, няма такава простотия!По-лошото е, че докато са се увековечавали поне 3 души са ги видяли,а никой не ги е спрял“, „На такива идиоти аз бих дала по 3 години затвор с бели стени и да рисуват колкото искат с въглен“, са част от гневните коментари.
Уникалните рисунки в пещерата са правени с гуано (тор от прилепи), като са рисувани между 3000 г. и 1200 г. преди новата ера.
Сред красиво изваяните от водата тунели има около 700 рисунки от най-различни периоди: епипалеолит (каменната епоха, няколкото хилядолетия след ледниковия период), неолит (новокаменната епоха), енеолит (каменно-медна епоха), начало на раннобронзовата епоха. Предците са изобразили с прилепно гуано ловни сцени, слънчевия календар и др.
Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.
Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха посетители, припомня „Фокус“. След настояване от местните власти бе взето решение залата да бъде отворена, като резултатът е налице.
Скалните рисунки са признати за недвижимо наследство от ЮНЕСКО.
Пещерата „Магура“, която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г.
Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.
БНР