Папа Франциск: България и Македония – това са две съвсем различни нации

Снимка: Цветан Томчев, „Труд“ 

Папа Франциск казва, че се е развълнувал, когато открил “нежността на Църквата” като антидот срещу културата на обидата. “Всички говорят зад гърба на ближния, клеветят. Докато в България и Македония църквата приема с нежност бедните и отхвърлените”. Така разказва папа Франциск пред журналистите, пътували с него в обратния полет към Италия, на връщане от 29-тото му пътуване в чужбина, след като посети България и Македония.

Той си спомня с радост и за първото причастие, дадено в България. “Развълнувах се, защото спомените ме върнаха към 8 октомври 1944 г., на моето първо причастие. Пеехме “О, свети олтар, пазен от ангелите”. Видях тези деца, които се отварят към живота чрез светото причастие с решителност. Църквата се грижи и пази децата, те трябва да пораснат, те са обещание, това нещо съм го изживял. Почувствах как тези 249 деца са бъдещето на България и на Църквата.”

В.”Република” публикува отговорите на папата на журналистическите въпроси за впечатленията му от София и Скопие. Ето някои от тях.

– Какво е впечатлението Ви от България и Македония, какво ще си спомните, когато се върнете в къщи?

– Това са две съвсем различни нации. България има вековни традиции, Македония също има традиция, но не като страна, а като народ, който е успял отлично да се изгради като нация с голяма борба. За нас, християните, Македония е символ на влизането на християнството в Запада – влязло е в Запада посредством македонеца, появил се насън на свети Павел. “Ела с нас”. Той отивал към Азия. Този повик е бил мистерия. Македонският народ е горд с това и не пропуска случай да каже, че християнството е навлязло заради повика на македонеца, отправен към свети Павел.

България е трябвало много да се бори за идентичността си като нация. През 1823 г. (така пише „Република“ – б.р.) са загинали 200 000 руски войници! Помислете си какво значи 200 000 души, много борби, много кръв, много мистика, за да се стигне до консолидирането на идентичността.

Македония е имала идентичност и сега я е консолидирала като народ. И с малки, и с големи проблеми, като въпроса за името. Процентът на източноправославните е висок и в двете страни, след това са мюсюлманите, после католиците. Видях, че отношенията между различните религии са добри. В България станахме свидетели на обща молитва за мир, това беше нещо нормално за българите, защото имат добри отношения. Всеки има право да изрази собствената си религия и да бъде уважаван! Порази ме една фраза на македонския президент – тук не съществува толерантност, а респект. Уважават се в един свят, в който респектът липсва много.

• Източноправославните църкви не винаги са обединени помежду си, но когато трябва да критикуват Католическата църква, са обединени. Например не искат да канонизират кардинал Степинац. Какво мислите?

– Като цяло връзките са добри. Мога да ви кажа откровено, че сред патриарсите срещнах Божии хора. Неофит е Божий човек. Илия от Грузия, когото нося в сърцето си, е Божий човек. Също и Вартоломей, Кирил…Всички си имаме недостатъци, но аз у патриарсите открих братя, които бих нарекъл свети, Божии хора. Македонският президент ми говори за схизмата на Запада, започната от Македония. Сега идва папата за пръв път, за да оздрави разкола. Не знам, но за да кажем, че сме братя, защото не можем да дарим светата троица, без да оставаме обединени като братя.

Източник: „24 часа“