Анализи
Фигаро: Невиждано студен прием на папата от българските православни християни
Българската православна църква, която е един от най-големите опоненти на католицизма, се съгласи да „се срещне“ с папата, но отказва всякаква обща молитва. Това е нещо невиждано. Посещението на Франциск в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже провал, освен ако харизмата му не направи чудо. Папата е отлично информиран за капаните на това минно поле и ще използва метода си на протегната ръка, разчитайки на личния контакт, пише журналистът Жан-Мари Геноа във „Фигаро“.
Ще успее ли папа Франциск да разчупи българския лед?
Никога през своите 28 пътувания този активист на „културата на срещата“ не е преживявал толкова ледено посрещане. Не от страна на българските власти, защото те горещо го поканиха да посети страната на 5 и 6 май. А от страна на Българската православна църква. Тя „ще се срещне“ с папата, но нищо повече. Тя няма избор.
Тя дори поиска в началото на април да бъдат направени две поправки в програмата на посещението и успя да постигне свеждане до минимум на контактите между нейните представители и главата на Католическата църква. А върхът за християните е, че няма да има обща молитва между католици и православни по време на това пътуване! Нещо невиждано.
Франциск ще посети в неделя величествената православна катедрала „Св. Александър Невски“ в София. Той ще трябва да се помоли „в лично качество“ пред трона на двамата братя Св. св. Кирил и Методий,които разпространиха Евангелието в Централна Европа през VIII век. Те са много почитани от православните християни, както и от католиците.
Но папата ще трябва да се задоволи с обикновена „мълчалива“ молитва, наложена от патриарха. По същия начин междурелигиозната, т.е. икуменическа „молитва за мир“, която трябваше да се проведе на 6 май на големия площад „Независимост“ в София, се превърна в обикновена „среща за мир“.
Така реши Светият Синод на Православната църква на 3 април. Разбира се, той разреши на патриарх Неофит – по-скоро благосклонен към диалог – да „се срещне с папата“ в лично качество, но забрани на всички свои членове, от върха на йерархията до обикновения вярващ, да „участват в каквато и да било обща молитва“ с католиците.
Все пак Франциск ще бъде приет в Българската патриаршия, която даде разрешение за посещението му в катедралата „Св. Александър Невски“. То ще бъде „възможно“, решиха православните власти, но при едно условие: „Всяка форма на споделена литургия или молитва, както и носенето на богослужебно облекло са неприемливи за нас, защото свещените канони не го позволяват“. Няма да има и музика: „Участието на църковния хор също е невъзможно“.
Що се отнася до официалните или католическите прояви на това посещение, Българската православна църква прецени, че е „невъзможно“ нейни членове да участват в тях, дори и да не са религиозни. Патриархът дори изрази резерви към факта, че един католически дякон, Иван Иванов, ще бъде официален преводач на патриарха и папата!
Официалната причина за това мусене произтича от протоколен проблем. Поканата към папата бе отправена само от българската държава, но не и от Православната църква. Неговата реалност обаче е доктринална. В най-крайните случаи, Православната църква се смята за единствената истинска Христова църква. В списъка на Православните църкви Българската църква, по-скоро близка до Московската патриаршия, е една от най-строгите. Тя твърдо отказва каквото и да било участие в официалните инстанции на католическо-православния диалог.
През юни 2016 г. именно Българската православна църква беше първата от 14-те Православни църкви, отказали в последния момент да участват в първия всеправославен събор в Кипър, въпреки че беше подготвян от години. Тогава неотстъпчивите българи допринесоха за провала на сближаването между Православните църкви. В тази битка Българската църква беше подкрепена обаче от Московската патриаршия. Този отказ бе използван като претекст за неприемането от българска страна на априори невалидните решения, взети на всеправославния събор.
Разкол в православната галактика
Оста между Московската патриаршия и тази в България – една от най-старите Православни църкви, е основана през 927 г. и също може да обясни студенинената, проявена към пристигането на папа Франциск, защото то идва в разгара на конфликта в православната вселена по украинския въпрос.
Украинската православна църкав се освободи от опеката на Москва през декември 2018 година. Тя бе подкрепена и богословски оправдана от Константинополския патриарх. Това предизвика неочаквана схизма в православния свят, където нервите са много обтегнати заради тази криза. Светият престол и папа Франциск впрочем са особено близки с Константинополския патриарх Вартоломей. Което никак не е приятно на Московската патриаршия. И следователно не е приятно и на Българската патриаршия.
Въпреки че е поставено под знака на икуменизма, единството на християните, посещението на папата в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже провал, освен ако харизмата на Франциск не направи чудо. Той е отлично информиран за капаните на това минно поле и ще използва метода си на протегната ръка, разчитайки на личния контакт, за да установи връзка.
Освен този злополучен икуменически аспект, папа Франциск реши да отиде в България, защото я смята за една от най-забравените страни в покрайнините на Европа.
Оттук и посещението му рано в понеделник сутринта в мигрантски лагер в София. Тогава той би трябвало да постави отново пред Европа въпроса за приемането на бежанци, както настойчиво го стори при пътуването си в Мароко в края на март. България е член на Европейския съюз.
Утехата в това трудно пътуване ще дойде може би във вторник сутринта, при визитата му в Северна Македония. В Скопие папата ще посети мемориала, посветен на Св. Тереза от Калкута, родена в този град на 26 август 1910 година. Но тук папата ще се сблъска с друг християнски възел: Македонската православна църква. Тя току-що скъса със Сръбската православна църква, също яростно антикатолическа, от която беше зависима.
Понастоящем тя не е призната от нито една Православна църква. Срещайки се с папа Франциск, Православната църква на Северна Македония, начело с патриарх Стефан, търси международна видимост и легитимност. Но този жест ще ядоса много Православните църкви. Така че нищо никога не е лесно на Балканите.
Жан-Мари Геноа, “Фигаро”
изт. Гласове, превод от френски: Галя Дачкова
Анализи
