ОБЩЕСТВО

Да си спомним за незабравимия Евтим Евтимов с негови стихове

Да си спомним за незабравимия Евтим Евтимов с негови стихове

 

 

1761

 

 

Рисунка
Колко истинска си ти и жива.
Не обичаш никога “наужким”.
Затова си толкова красива –
сякаш си измислена от Пушкин.

 

 

 

След тебе
Такава радост и такава скръб
не могат да избягат през комина.
Дори цветята ми обръщат гръб,
когато край прозореца ти мина.

 

 

 

Съновидение
Ако бях шивач, аз щях да ти ушия
рокля от небето, шапка от луната,
чанта от звездите, поглед от магия,
за да станеш ти княгиня непозната.
Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна
църква за любов, направена за срещи,
знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,
а ръцете ти да са венчални свещи.
Ако бях художник, щях да нарисувам
само твоя образ. Никакви икони!
Без молитви вечни. Без поклони –
ще поискам само тебе да сънувам.
Аз обаче съм поет безумен
и не съм готов за нещо по-голямо.
Мога само да подреждам думи
и понякога да те измислям само.

 

 

 

Главна улица
Главна улица е любовта,
през живота ми минава тя
като детска приказка красива
и не зная докъде отива.
Цял живот по нея аз вървя,
цяла вечност пиша за това –
да не ме подмине, и не зная
може ли да се затвори в стая.
Аз преди години я открих
в женски стъпки, в ритъма на стих,
затова съм тръгнал пак по нея
свойте нови песни да изпея.
През добри или през лоши дни
Името й никой не смени.
Затова, от ангели избрана,
улица на влюбените стана.

 

 

 

 

Накрая на града
Накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на града,
аз слязох през тъмната нощ от трамвая
и срещнах жена със очи на звезда.
Аз сам я измислих и сам я подготвих
да дойде при мене, да стане на стих.
Изпуснал бях всичките спирки в живота
и чак на последната аз я открих.
Тя чакала мене с душа ненагледна,
аз търсел съм нея отдавна навън
и някъде тука, на спирка последна,
намерихме себе си сякаш насън.
Изглеждаше срещата малко банална,
а всичко започна почти на шега.
Последната спирка сега е Централна
и столица нова за нас е сега.
И мога с ръка на сърце да призная:
стои между мене и себе си тя –
накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на света.

 

 

 

 

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

 

Източник: magnifisonz

 

loading...
0
ОБЩЕСТВО

More in ОБЩЕСТВО

Sequence 01.00_00_16_16.Still001 copy

Експертизата е готова! Лютви Местан остава единствен обвиняем за смъртта на шестмесечното бебе!

ноември 15, 2019
нинова нс3

БСП: Решението за болничните е възможно най-несправедливото – призоваваме всички работещи да не го приемат мълчаливо

ноември 15, 2019
menda

Менда натопи патриотите за болничните и отсече: Правим го, за да спрат злоупотребите, не за да обслужим работодателите

ноември 15, 2019
146298_660_370

Боил Банов: Излъган съм. Срещу мен се води лична, мръсна, гадна вендета. Искат да ударят по престижа на ГЕРБ

ноември 15, 2019
111_550

Гавра! Изтръгнаха бастуна от ръцете на бронзовия Пенчо Славейков… СНИМКИ

ноември 15, 2019
big_149a

Даниела Дариткова: Хората да се замислят дали може да изчакат и да се лекуват преди да си вземат болнични

ноември 15, 2019