ОБЩЕСТВО

НИНА ЛАМБОВА: НЯМА КАК ДА НАКАРАШ СМАРТ-ПОКОЛЕНИЕТО ДА ОТИДЕ НА ОПАШКАТА ДА ГЛАСУВА

НИНА ЛАМБОВА: НЯМА КАК ДА НАКАРАШ СМАРТ-ПОКОЛЕНИЕТО ДА ОТИДЕ НА ОПАШКАТА ДА ГЛАСУВА

768x432яажжжж-735x400

„Който не е с нас, е против нас“- простият житейски закон на примитивно ниво отново беляза поредните избори в България. Българският избирател не се поколеба нито за миг и отново не гласува масово, защото хаосът по време на избори го осакати и го въведе в състоянието му на перманентна автодискриминацията, обезличен и отказал се от себе си.

Системата се възпроизведе в себе си – дрипава, с инструментите на властта. Символите на тази политическа кампания бяха „богатство без труд“ и „политика без политики и принципи“. Лишена от позитивизъм и наситена с честолюбиви номенклатурни деятели. Нямаше показатели, по които българският избирател да отличи ролята на Европейския парламент в сравнение с

националния, затова и не гласува.

„Малките кандидати“  бяха отличени със само някое почетно участие в предизборния дебат на малките медии и безплатните пакети, според мястото им – извън корпоративната структура. Едва 30% от българите познаха в себе си онова най-ценно малцинство, готово да гласува доверие на власт с трапезен репертоар: министър с оставка, престъпник, корупция. А радостта напобедителите е някак сатанинска в този ням вот от мъждукащи 30% активност и бременна с народния гняв и недоверие.

Непризнаващ правото си законно да смени властта, която не харесва, заради липсата на вяра в свободата си българският гласоподавател неглижира избора си и потвърди отношението си към новите евродепутати като номенклатурни артикули. И отново ще компенсира своята „демокрация на участието“ си в политиката чрез протестите като единствената обратна връзка с властта и политиката.

В общоевропейски план избирателната активност на евро-избори също е белязана от спад в сравнение с първите избори за ЕП. От 63% през 1979-та година, когато за първи път се въвеждат избори за Европейски парламент, до 50% на изборите през 2019-та година.

С уговорката, че има повишение от последните избори през 2014, когато гласуваха 44%, но това повишение се дължи на страх, а спадът като цяло на множество фактори, но най-вече  на липса на реформи в самия Европейски съюз. Един от факторите е, че избирателите гласуват по национален признак и на европейските избори.

Трябва да бъде извършена сериозна реформа в избирателната система на Европейския съюз, действаща от приемане на Лисабонския договор. Една Централна Европейска избирателна комисия със сигурност би вдъхнала повече живот на българския вот и би поставила револвиращия статус на традиционните политически играчи в опасност.

Транснационалните партии биха разчупили евроскептицизма на българския гласоподавател, защото само по този начин биха станали реални политически субекти, дори и с един евродепутат. В сегашните политически семейства наблюдаваме партии, които на национално ниво са в опозиция, а на европейско са в общо европейско семейство.

По този начин политическото участие се трансформира в икономически интереси и европейските ценности, идеи и отговорности девалвират, а европейският избирател, част от който е и българският, не успяват да усетят ефекта в националната политика. Транснационалността в европейската политика обаче все още има своите опоненти в поддръжниците на “Европа на нациите“, защото идеята за Федерална Европа се оказва, че може да  разруши корпоративните национални договорки.

Заедно с този страх властта у нас се тресе и от друг – страх от машинното и електронно гласуване. Задъхваме се от внушения как може да бъде опорочен този вот от кибератаки, грешки, сривове или невежество на гласоподавателя. Но истината е, че именно властта е тази, която трябва да обезпечи и реализира превенцията да не се стига до такова опорочаване и че трябва да насочи достатъчно ресурс в тази посока.

Ако всеки от нас можеше свободно от дома си, от работното си място, от хотела си да гласува с един клик, така както си плаща сметките,  купува самолетни билети и стоки, със сигурност активността щеше да е два пъти по-голяма. Няма как да накараш смарт-поколението да отиде на опашката, да изтърпи тромавите хартиени процедури и да гледа членове на секционните избирателни комисии със съмнителна експертност в процеса.

Това е поколение, което се състезава с времето. А отдавна отмина времето на „червените бабички“, но отмина и времето на „сините бабички“. Бъдещето е в ръцете на технически грамотните хора способни да обърнат статичните формули. Щом може бизнесът да си позволи да гарантира на клиентите си сигурност в електронните услуги, с още по-голяма сигурност това трябва да може да направи силната държавна власт за своите граждани.

И тук не може да има никаква причина, която да компрометира обективността на вота, защото в това е умението на властта за гаранцията за държавността. Независимо от сривовете в ТР, в  България отдавна работят безотказно и регистъра за НБД и системата за издаване на лични документи и електронната система на НАП, а и самите депутати гласуват електронно.

Причините, които всички ние виждаме, но не можем сами да променим са други. Първата, чисто психологическа е тази за стадната зависимост – тя е обидна за съвременния избирател и се формира на опашката. Така се печелят служебни победи при оредяващия ентусиазъм на българите да гласуват. Втората е несигурността в предварителните изчисления на властта и в невъзможността вотът да бъде контролиран и манипулиран.

При машинното и електронното гласуване отчетността и справката са прозрачни и могат да станат за минути, при които на „задкомпютърното устройство“ не му се налага да брои. От такава манипулация се страхува само слабата авторитарна държавна власт .

Съвсем скоро, наесен, ние българските гласоподаватели ще се изправим пред нови избори за местна власт – отново скъпи за данъкоплатците, ретро за новото ITпоколение и тромави за масовата публика.

А новите кандидати – борци на идеи ще се подредят на „главния вход“ да разиграят мазните си пехливански борби. И ако няма промяна в правенето на политика и начинът, по който интелигентният български гласоподавател да гласува, батальоните в строен поход ще решат съдбата ни и лицата, които те ще изберат ще ни притежават.

Нина Ламбова e практикуващ юрист, адвокат, арбитър в Международен арбитражен съд към Алианс за правно взаимодействие. Има дългогодишен опит в областта на браншовите организации в земеделието, председател е на КС на ПП Волт. 

loading...
0
ОБЩЕСТВО

More in ОБЩЕСТВО

вазов3dd6e3e088d69e91d3fc1a4bc1194ae7-1200x628-resize-quadrant(C)

169 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ: „СТРЕСНИ СЕ, ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО!“

юли 9, 2019
ненков анна машинно гласуване

ГЕРБ иска да отпадне „скъпия експеримент“ с машинното гласуване за следващи избори

юли 9, 2019
ачич1905863_1321321312_ls

„Искам Ивица Дачич да ми се извини публично“… Да беше жив Алеко, щеше да напише „Бай Ганьо дипломат“

юли 9, 2019
ивица336CA6FC-6398-410A-BE64-1D4C9D502FB0_cx7_cy0_cw89_w1023_r1_s

Борисов: Докато Дачич не ми каже – Извинявай, Бойко, нито Вучич, нито Ана да не ме търсят!

юли 9, 2019
сирене78d0448dcbc433c712999088f58b3a63ae37857b

Българско сирене в Швеция по 8,80 за кг., у нас – близо 15 лв. за кг.

юли 9, 2019
big_Boiko_Borisov1

Борисов: Григор Димитров мина да го видя, защото има същата контузия като мен. Не е за строеж

юли 9, 2019