Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета? Тук животът е глупав. Ежедневно си крета…

 

 

2 ЮНИ

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.

 
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

 

Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

 

На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…

 

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.

 

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.

 

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.

 

Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.

 

 

И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!