Христо Ботев: Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита

 

 

 

Три цитата от Христо Ботев, извадени от богатото му публицистично творчество: 

 

 

„Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!“

Вестник „Знаме“, бр. 4, 5 януари 1875 г.

 

 

 

 

„Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.“

 

 

 

 

 

Вестник „Независимост“, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

„А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислим, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направим. Слава богу и дяволу, природата не ни е обидила, нито умствено, нито физически, защо следователно да седим на припек и да плачем, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова и аз се покаях.

 

 

 

В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти, тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от славата на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата. Наистина, ний всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тия конкили и потъни в калтана нищожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър възсяда своя Буцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.“

До Тодор Пеев (Пейов)

 

Източник: highviewart