Виждала съм я, познавам я, но от къде… Умирах от студ в непоносимата бургаска жега. Защо, Господи?

 

 

АДСКИЯТ ПЕК е оголил масичките в бургаското кафе и само на три, четири от тях има клиенти.

 
В стъклата на очилата ми влиза възрастна жена-късо подстригана бяла коса,измита и подредена прилично, рокля на цветчета, малко поизлиняла и ръчно плетено елече.

 
Виждала съм я.Познавам я, но от къде? Държа чашата с кафе и напрягам паметта си.

 
В следващия момент старицата протегна ръка към съседната маса: „Моля ви, не стигат парите да си купя храна, бъдете така добри“! И свенливо прибра дланта си.

Двойката й протегна монетите.

Окуражена, спря до столовете на двама татуирани бабаити, вече с други думи-вежливи, но без унизителното „помогнете“!

Бабанките я отпратиха с обиди.

Не посмя да обхожда останалите маси. Догоних я и пъхнах дребни пари в ръката и. И докато жената търсеше нови думи и благословии за благодарност, се сетих! Да!

Учителката, с която преди много години съм разговаряла за нейни успехи с децата!

Нито ме позна, нито ме помнеше, нито се представих.

Умирах от студ в непоносимата бургаска жега.

Защо, Господи?

 

Таня Атанасова, фейсбук

 

/снимката е илюстративна/