Задушното лято в Годината на свинята

 

ГЕРБ няма да паднат дори да загубят местния вот. Тази власт може да си отиде при внезапен инцидент, в който гладът се окаже по-силен от тока. Политическият сезон пролет–лято на 2019 свърши само за тези, които излизат в депутатска ваканция. Мъртвото вълнение в политическите етажи е в тотален контраст с бурята, сполетяла народа с катастрофи по всички линии.

 

 

Свиневъди, лекари, медицински сестри, курортни емигранти от българското БЕТОНОМОРИЕ и всевъзможни групи протестират и бойкотират властта по своему. Никой, освен правителството не е доволен. Нито едрите, нито домашните свиневъди например. „Свинското” турне на Борисов при протестиращите в Пазарджик започна с немислимо за тази аудитория освиркване и с неадекватни изявления на Вожда.

 

 

Не за свинската чума, а за кибер атаките срещу НАП. С които видите ли, някои лоши хора искали да свалят правителството. Това говори за неистов страх. Кои са тия тъмни сили, които искат да свалят властта не е ясно. Истина е, че падането на ГЕРБ от власт ще хвърли в поне 60 процента от населението на България в НЕУТЕШИМА РАДОСТ. Това са тези същите 60 и повече процента, които според всички социолози нямат доверие в кабинета. Неслучайно доста хора смятат, че свинската чума, която показва цялостната съсипия в отрасъла, може да прерасне и в политическа.

 

 

 

Страната се мята от криза в криза и от скандал на скандал. Освен системата по опазване на властта и паралелната държава, няма нито една друга система, която да не е катастрофирала след 30-те години преход и особено след двете петилетки на Борисов. Не е необходимо да изброяваме всички, от здравеопазването с изчезващите болници и аптеки до Електронното правителство и мутризацията на плажовете. Огромните икономически успехи са само в сънищата на правителството, унесени в светлото бъдеще. Като мираж на завод на Фолксваген и картинка на Ф16.

 

 

 

След софтуерните сривове на Търговския регистър, Агенцията по вписванията и особено на НАП, смело може да се каже, че ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРБ ВЕЧЕ ПАДНА. ГЕРБ изпускат кормилото на държавата. Още преди няколко години политолози оцениха „държавника” Борисов, че умее да царува, но не и да управлява. Като един политически опортюнист, бившият непоколебим член на БКП е майстор в оцеляването и задържането на властта. Като всеки опортюнист обаче той се огради с елементи на антинародната политика, корупцията и некадърността.

 

 

И с околовръстни измамници, които го провалят на всеки кръгъл час и на всеки километър магистрала. Неговият неимоверен инстинкт за оцеляване е в конфликт с огромното му самолюбие и властолюбиво его, посягането на което го изкарва от психическо равновесие. От тук и обръщането на позициите на Борисов по всички въпроси сутрин, обед и вечер. Така например, вдигнал кръвно от предложенията на опозицията за нисък ДДС върху храни и лекарства, нашият ретрограден Меркурий премахна фактически държавната субсидия за партиите. Съмнително е също така дали Борисов владее структурите на партията си.

 

 

Не е ясно каква власт в тях имат близките хора на ПОДВОДНИЯ АЙСБЕРГ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ. До низвергването му от Вожда, Цветанов е фактическият партиен ръководител. Той градеше ли градеше ГЕРБ до ниво селски партиен секретар и обикаляше непрекъснато организации и групироввки, докато Борисов се плацикаше в народната любов по магистрали и медии. Цветанов е непредсказуем. Показен е случаят в ГЕРБ-Русе, където вероятно негови хора тия дни отхвърлиха човек на Вожда с аргумент че е парашутист. Росен Даскалов беше спуснат от самия Борисов за нов местен шеф и кандидат за кмет.

 

 

 

Развълнуваната „стабилност” сполетя и правителствената коалиция. С разединяването на Обединените патриоти и напускане на депутатите от Атака се очертава правителство на малцинството. Все по-релефно ще прозира действителното съвместно управление на ГЕРБ с ДПС. Това предвещава несигурност, най вече в редиците на ГЕРБ. За резултатите от открит съюз с ДПС най-добре да питат архитектите на правителството на Пламен Орешарски.

 

 

Не вървят работите и във външната политика. По традиция Борисов е голям бабаит пред сънародниците и ПЛЮШЕНО МЕЧЕ ПРЕД НАЧАЛНИЦИТЕ от Европа и Северна Америка. В конкретния случай обаче, при избора на новите лидери на Европейския съюз, обаче премиерът реши да се прави на водещ международник.

 

 

 

С пародийните си изяви той оказа ценна помощ за провала на водещите кандидати от ПЕС и ЕНП за шеф на Европейската комисия – Франс Тимерманс и Мартин Вебер. Заедно с другия небивал държавник Сергей Станишев, но това е отделна тема. В резултат на което Ангела Меркел повече не желае да говори с българския Кисинджър и повелител на Западните Балкани.

 

 

 

 

Евентуален избор на Кристалина Георгиева начело на МВФ няма да го стопли особено. Пред Борисов има и един банален психологически проблем. След 15 години по телевизора, човекът вече просто е омръзнал на всички. Не е интересен. Глупостите, които говори само дразнят. Избледнява и бонусът от победата му на последните европейски избори. Засега опозицията не успява да превърне 2019 година в „година на БСП”.

 

 

В същото време социалистите запазиха СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПАРИТЕТ МЕЖДУ БСП И ГЕРБ Въпреки неуспеха на европейските избори, както и от действията на някои, де факто проправителствени представители от вътрешната опозиция, БСП успя да се консолидира и стабилизира. Заседанието на конгреса и особено съборът на Бузлуджа го доказаха. Замерянето с идеология и със събрани съчинения на Георги Кирков общо взето не смути редовите социалисти. Изключително важно в случая е ръководството и структурите да излъчат силни кандидати за кметове и общински съветници. И да следват решенията за общ фронт „всички срещу ГЕРБ”, с които НС на БСП позволи коалиции с всички партии, освен с партията на Борисов.

 

 

 

При който случай всякакви идеологически и вътрешни борби трябва да престанат. При вярна и прецизна тактическа линия, на втори тур на изборите за кмет в доста областни градове, дори и в София, БСП може да се поздрави с победа. Въпреки, че не точно изборите ще свалят тази власт. Тя ще си отиде неочаквано, в резултат на някакъв внезапен инцидент или сакатлък, при който гладът ще се окаже по-силен от тока.

 

 

 

ЕВТИНАТА ИЗМАМА „СЛАВИ ТРИФОНОВ” също ще представлява силен интерес, но не като поредния нов месия, защото нито е нов, нито е месия. По-скоро е това да бъде възможен коалиционен партньор на победителя на едни бъдещи парламентарни избори. Моделът на месията вече е доста поизхарчен дори и в страната на телефонните измамници и търкащи се картончета. Чалгата вече не пълни така стадионите, както някога. Освен това от новата партия засега не се предлага нищо друго освен защита на баналния референдум за мажоритарен вот и партийна субсидия-еднолевка.

 

 

Не звучи харизматично и смешното име на партията „Няма Такава Държава”. Едно е да разсмиваш народа всяка вечер на по две ракии преди лягане, друго е политиката. А и положението вече не е смешно. Защото в китайската Година на свинята, без свинско на Коледа, вместо веселието, на масата идва негово мрачно величество Гладът.

 

автор: Георги ДИМИТРОВ