Никой не иска да бъде Сибир. Щом не вземат грантове – няма съчувствие

 

 

 

 

Странно нещо сме българите. За парижка катедрала оревахме света, заляхме интернет с лични снимки пред „Нотр Дам“, докато тя гореше в пламъци и пишехме мили слова как тази красота, сътворена от човешка ръка, много ще ни липсва. Разбира се, франсетата си нямаха представа, че ние ревем, сълзите ни не влизат в дневния им ред.

Така и трябва!

 

 

 

Разбира се, случилото се в Париж е трагедия. Но много по-голяма трагедия се разиграва в момента в Русия – гори Сибир. И нито дума за съпричастност от страна на иначе милозливите ни сънародници.

 

 

 

 

 

Българите не чуват – леят крокодилски сълзи за „Нотр дам“ и нито един ред за тайгата. Сибир е непозната тема за хората в родината ни. Животът в Далечния Изток – също. Сигурна съм, че се намират и такива, които не знаят къде е Близкият Изток. Нашенецът се чувства като куче в потури щом се заговори за Запад и западната култура, веднага вдига крак и се хваща на хорото – пръв европеец.

 

 

 

 

 

Изток и източната култура обаче сякаш не съществуват. Пък и да съществуват, не го еня. Комплексът на дисагите яко го работи. Ганьовския парад на суетата е като сапунено мехурче – красиво, но всеки момент ще се спука. Ганьо не чете, а пъчи гърди из Европа и щедро си сапунисва егото. Така е било, вероятно така и ще бъде.

 

 

 

 

 

Но да се върнем на Сибир и огромната трагедия там. Всеки ден се евакуират хиляди хора и животни. Участници в акцията по спасяването разказват, че трагедията минава всякакви граници, а стотици хора помагат на армията да спасява различни видове животни. Има загинали от задушаване. Миризлив и гъст пушек се носи над 600 населени места в Далечния Изток, като най-сложна продължава да бъде обстановката в Бурятия, Якутия, Забайкалския и Красноярския край. Казват, че горящата площ е с размер на държава като Белгия. В гасенето участват над 10 000 души – това е колкото половината българска армия, която след приемането ни в НАТО бе редуцирана до скромните 23 000 души. Огненият ад се потушава със 70 летателни апарата – за сведение българската армия разполага с около десетина, които би трябвало да пазят небето, морето и въобще териториалните граници на страната, ако въобще са в изправност.

 

 

 

 

 

Русия, а от там и цялото човечество е изправено на прага на чутовна екокатастрофа, чиито размери е твърде рано да се определят, защото след масовата смърт, ще плъзнат болестите и заразите.

 

 

 

 

 

Гори най-голямата гора на Земята – Сибирската тайга. Руският президент Путин нареди на армията да се включи в усилията за спиране на огненото бедствие. Доналд Тръмп също предложи помощ на руснаците. Граждани от цял свят са съпричастни към пожара,чиито размери шокираха човечеството. Разменят си снимки в интернет.Публикуват истории на семейства, които тепърва ще трябва да търсят нови домове и ще започнат нов живот на ново място. Местни и спасители плачат. Трагедията се чете и в очите на животните,които умират в адски мъки.

 

 

 

 

 

Българите този път траят. Грам съчувствие към живота в тайгата, сътворена не от човешка ръка, а по волята на Твореца.

 

 

 

 

НИКОЙ НЕ ИСКА ДА БЪДЕ СИБИР!

 

 

 

 

 

Никой не се бие в гърдите, че е Сибир. Защото за Русия солидарност не е нужна. Защото може да се вдигат многолюдни митинги за това, че ще се строи втори лифт в Банско и ще паднат стотина дървета, но хич не ни пука, че половин Сибир е вече почти изпепелен. Екологията у нас е бизнес, а не кауза. Щом няма грант, няма да демонстрираме съчувствие. Пък и руснаците си го заслужават, нали – нещо много важен стана напоследък Путин…

 

 

 

 

 

 

Е, това е положението. Плачем за железа, бетон и ламарина, а мълчим като тараби за смъртта на хиляди животни и хора. В едно нещо Царя е прав – „чипът“ не е сбъркан, направо е тотално объркан. Йордан Радичков, ако беше жив, щеше да каже: „Аз съм Сибир“ и вероятно да преиздаде записките си „Сибирски тетрадки“.

 

 

 

 

 

 

ДОКАТО ВСИЧКИ ОГЛУШИТЕЛНО МЪЛЧАТ…

Дани Златанчева

в. Уикенд