При мин. 3000 лв. заплата, бензинът в Япония е колкото у нас, а доматите са по-евтини

За Япония и японците се носят много легенди, но каква е реалността в Страната на изгряващото слънце. От 1 август правителството увеличи минималната ставка за работен час – това е тяхната форма на минимална работна заплата. Така никой не получава по-малко от 3000 лв. месечно при 40-часова седмица.

Въпросът е, че повечето хора работят доста повече от европейските 8 часа на едн 5 дни в седмицата. В Токио пък минималната ставка е по-висока от мизата за страната. Средните заплати са много по-високи и реално рядко са под 5000 долара или 8750 лв. на месец.

На този фон е интересно да се отбележи, че цените на бензина и дизела например са същите като в България, въпреки че Япония внася по-скъп петрол от нас от по-далечни източници, което би следвало да означава и по-големи транспортни разходи към онези за наем и заплати, а това прави бг котировките на горивата са действително необясними.

Друг любопитен детайл е, че в Страната на изгряващото слънце се карат 99% произведени в нея автомобили, като в Токио например сигурно 90% от всички са от десетките на вътрешния пазар модели на Тойота, много от които са невиждани в Европа. Поради липсващите често предварителни вноски и супер изгодните лизинги, също 90% от возилата са чисто нови или на не повече от 2 години. Олимпийската столица догодина е най-населена като автопарк с новия модел таксита от Тойота, които имитират лондонските, но и със старите, поне 30-годишни автомобили от вариацията Краун, чиито шофьори обилно декорират облегалките за тила с дантелени ковьорчета.

Някои стоки, за разлика от горивата, са по-скъпи, отколкото в България. Но основна лятна храна като доматите например е даже по-евтина, отколкото в прочутата някога с червеното си богатство България. Изобщо не говорим за сушито. В прекрасен специализиран ресторант в класическия именно за тази храна квартал Гиндза, където морските дарове и рибите идват пресни – пресни, уловени на деня от съседния най-голям морски пазар в целия свят, то излиза доста по-изгодно, отколкото в роден.

Разликата в продуктите няма нужда да се коментира. Само да знаете как мирише бракуваната стока, която местните търговци не продадат до обед и щом обилно я напече слънцето при 35 градуса на сянка, я пращат за замразяване, никога няма да понечите да си вземете суши или екзотични риби и морски дарове у нас.

 
Киселото мляко Мейджи, което се произвежда по наш лиценз в Япония – и за разлика от повечето марки у нас – с оригиналната българска бактерия, излиза към 2 лева или малко отгоре кофичката. Също като родната, и тя е 400 грама. Доста по-високи на квадратен метър са цените на наемите.

Но японските жилища са така направени, че квадратурите на 2-стаен апартамент например са 2-3 пъти по-малки от нашите, което се компенсира от оптимално разпределение на площта от великите и световноизвестни местни дизайнери и архитекти. Хитрини като типичните плъзгащи се врати например спестяват немалко пространство. А теракотата често е заменяна от дърво.

Борис Ангелов
Токио – София