Недялко Недялков: Ние, главанаците…

Не знам как ще функционира оттук нататък БНР.

Любимото ми радио, любимият ми „Хоризонт“ от детството е смачкан, унизен.  Опозорени са не просто преките му ръководители, опозорен е всепризнатият му авторитет.

Най-честно ще е СЕМ да се събере и единодушно да избере за пожизнен генерален директор Силвия Великова.

Кой началник вече ще дръзне да не се съобразява с персоналния й кеф? Кой ще дръзне да я порицае, ако сгреши? Да я глоби, ако не се яви на работа, например? Или ако прецени, че не се справя с работата, че е пристрастна или…некадърна?

Представете си какво ще се случи – вой до Бога, или поне до министър-председателя, декларации на умнокрасивите медии и „Репортери без граници“, протест на „Демократична България“ на „Драган Цанков“…

Не виждам кой друг освен самата Силвия Великова би се навил да управлява едно делегитимирано и марионетно радио, в което кадровите решения се взимат еднолично от Бойко Борисов след телефонен разговор с него.

В навечерието на светлия християнски празник Кръстовден неколцина достойни мъже и дългогодишни радиожурналисти бяха разпнати на голготата на общественото лицемерие. Говоря за директора Светослав Костов и шефа на „Хоризонт“ Николай Кръстев, наречени…“главанаци“.

Главанаци?

И то от кого? От премиер-министъра на републиката.

Главанаци, защото са избрани законно след конкурс от СЕМ и защото имат право да прокарват собствена редакционна политика? Главанаци, защото са посмели да отстранят една прословуто субективна журналистка, която зове слушателите да се включват в платените улични протести срещу Иван Гешев?

Главанаци…

Тоест, по жаргонния речник – главочи, селяндури.

Какво се случи с принципа на самоуправление на обществените медии?

Светлослав Костов и Николай Кръстев са главанаци, а Силвия Великова е съвест народна, символ на обективната журналистика, елит на елитите, избран екземпляр. С нея „редовно си честитим празниците“, „говорим си по телефона“.

Простете, но това ми намирисва на сегрегация. И то сегрегация, прокарвана от най-високо място.

Силвия Великова е суперготина, защото кликата на Прокопиев я подкрепя самоотвержено. Защото „Капитал“, „Клозет“ и „Медиапул“ пишат така. Защото соросоидният Съюз на съдиите излиза с възвания в нейна защита. Защото соросоидната Асоциация на европейските журналисти се тръшка за благото й. Защото от години води безобразна битка в национален ефир с българската прокуратура, а ние, данъкоплатците, сме длъжни да й плащаме масрафа…

Всички останали, отвъд тази „либерална“ граница, сме главанаци.

Всички медии без многомилионни грантове от „Америка за България“ сме главанаци. Долнаж някакъв, втора ръка. Жълтури, наемници на Пеевски.

Всички медии, които не принадлежат на подсъдимите олигарси Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василен, са главанаци.

Аз лично нямам проблем с това, свикнал съм на бой. Цял живот ме етикират като такъв или онакъв. Тъжно ми е обаче с подобен аршин да се подхожда и към Българското национално радио. Ореолът на тази институция не заслужава такова своеволие и такава дърводелщина.

Изобщо управляващите доста осезаемо започнаха да се бъркат в медиите, да размахват пръст, да ги делят на добри и лоши, да ги коментират – и то само и само да се издокарат пред психодесните на Прокопиев и Христо Иванов. Свръхидеята е ясна: ухажват ги, борят се за гласовете им на балотажа, надяват се да ги прелеят към Фандъкова.

3% от електората командори останалите 97%, защото на г-н премиера това му се струва „яко“.

Заслужава ли си обаче да обиждаш почтени български журналисти, за да се харесаш на една фашизоидна секта, присвоила си правото да говори от името на истината?

Това е горчив, особен урок. БНР е на кръстопът. Свидетели сме на недопустима политическа намеса, но не покрай уволнението на Силвия Великова, а покрай спасението й.