Милчо Левиев преди смъртта си: Не се чувствам добре в България, разочарован съм от управниците в родния Пловдив

 

 

Месеци преди смъртта си джаз легендата Милчо Левиев сподели, че не се чувства добре в България и Солун е неговият град. Световноизвестният композитор и пианист издъхна в събота вечерта в Гърция на 81 години след кратко боледуване.

 

 

Последните 15 години той живееше в Солун заедно със съпругата си джаз певицата Вики Алмазиду, която е от гръцки произход.

 

 

„Не се чувствам добре, не заради България, аз обичам България, най-много Пловдив и определени хора, но тъй като станах известен и много се спекулира с моето име“, каза пред БНР наскоро големият джаз музикант Милчо Левиев, отговаряйки на въпроса как се чувства отново в България.

 

 

„И много хули се чуват, които не ме притесняват въобще, това са проблеми не мои, това са проблеми на тези хора, но аз искам да се чувствам добре на тези години – 82 наближавам“, посочи той.

 

 

 

„Аз заявих вече официално, и това е официално, че няма да мърдам от Солун, това е моят град, както беше първо Пловдив, след това София. Другият ми дом беше Лос Андежелис. Сега съм в Солун, това е моят дом“, поясни музикантът, който родом е от Пловдив.

 

 

„Солун е Пловдив, Варна и София в един град и в морето до мен“, сподели джаз легендата. “Гърция винаги е била по-напред от България и сега е така с всичките ѝ кризи“, каза още Левиев.

 

 

 
„Най-големият човек, от който се научих и се уча още как да живея, от философията, е г-н Зигмунд Фройд“, разкри малко преди смъртта си Милчо Левиев.

 

 

В началото на тази година пианистът отказа да приеме титлата „Почетен гражданин на Пловдив“ и написа подробно писмо с мотивите си до кмета Иван Тотев.

 

 

„Но нека да е ясно – не се отказвам от моето почетно място в любимия ми роден град, където много хора ме обичат.  Моят Пловдив обаче има нещастието да бъде управляван от недостойни  за него хора. В писмото съм казал ясно -отказвам се от тази община, не от званието, което ми е дадено от предишна администрация.

 

Вижте – не става въпрос за моето его. Всеки човек има его, оправдано или не, всеки артист има голямо его. Говоря за болката, която изпитвам. Когато в чужбина ме питат какъв съм по народност, отговарям с гордост: филибелия, пловдивчанин! И обяснявам, че съм роден във Филипополис, много древен град. За съжаление този град е малтретиран. Дочува се, без да е доказано, че се водят дела за пари или част от тях, които са дадени от Европейския съюз, а не стигат до целта“, коментира Милчо Левиев пред в. „Марица“.

 

 

„Личната обида е натрупана, започна много отдавна. Имам лична обида и за брат ми Йоан Левиев,  много известен художник не само в България, а и в чужбина. Имал е изложби в Лос Анджелис, в Париж, къде ли не! Той е от големите пловдивски художници, вече покойници – Митко Киров,  Жоро Слона, Христо Стефанов. Брат ми също си отиде. По време на предишния кмет и на предишния градски шеф на културата пробиха врата в стенопис на брат ми, в който няма нищо политическо.

 

 

Става въпрос за огромно пано в бившия партиен дом. Недоумявам как шефът на културата и главният архитект на града са разрешили да се пробие в стенописа врата, през която хората да влизат в залата. През стенописа – пробиха произведение на изкуството. И племенницата ми Йоана Левиева, ваша колежка журналистка, и аз побесняхме заради това посегателство. Писахме, уж започнаха да реставрират паното, но нищо не стана. Беше възмутителен скандал“, разкри още именият пианист пред в. „Марица“.

 

 

 
„А спомняте ли си, че без дори да ми се обадят, назначиха човек, няма значение кой, за директор на джаз фестивала, който аз основах. Просто бях отстранен. Това са насъбрани във времето обиди. Става въпрос за хора от т.нар. организирана посредственост, които рушат духа на Пловдив. Да не забравяме, че в България освен организираната престъпност има и страшна организирана посредственост – на хора, носители на най-лошите национални черти: завист, подлост, лъжи. Такива хора има и винаги е имало в България. Както ги има и по целия свят – и във Финландия, и в Тимбукту. Въпросът е, че при нас се оставяме такива да управляват града ни и неговия културен живот“, каза още композиторът.

 

„Ако дойда в Пловдив, то ще е по  причина, за която си заслужава. Вече правя планове само с ден напред, а и не обичам вече да идвам в Пловдив – дразнят ме поразиите, които правят местните властници. А и най-големите ми приятели си отидоха. Знам, че имам почитатели, за тях винаги доставям музика, доколкото мога. Обичам хората на Пловдив. Без да се правя на опълченец, се боря за този град. Затова написах писмото – това е морален акт от човек, който има значение за този град, а дори не му се обаждат, че има откриване на Европейската столица на културата“, изрази мнението си Милчо Левиев през пролетта на т.г.

 

Лупа БГ