Плевнелиев за провала с „Фолксваген“: Беше неравна битка, на Турция не й пука за ценностите и общия пазар

 

 

 

Какви са поуките за България от опита да привлече голям инвеститор от ранга на Фолксваген у нас? Това беше централният въпрос по време на днешния бизнес форум „Индустрия 4.0“ в Пловдив. Своите мнения по темата дадоха заместник министър-председателят Томислав Дончев, министърът на финансите Владислав Горанов и бившия президент Росен Плевнелиев.

 

 

Дискусията се проведе логично в най-вероятната хипотеза, че VW ще построи завод в Турция. Според изказаните мнения проблемите са нелоялна конкуренция с Турция заради неспазването на европейските регламенти от страна на южната ни съседка, както и липса на добра инфраструктура у нас.

 

 

 

„Ние отидохме на финала. Битката е тежка, но тя се оказа неравна и нека го кажем директно – нечестна“, това коментира президентът Росен Плевнeлиев, който направи предварителен обзор на това как са започнали преговорите преди няколко години.

 

 

 

„Голямата мечта за Фолксваген започна с предложения към трите големи корпорации от аутомотив сектора – БМВ, Хюндай и Фолксваген. С БВМ имаше преговори само на начална фаза, но с Фолксваген стигнахме много далече“, разказа Плевнелиев.

 

 

 

Плевнeлиев разкри и друга подробност от кухнята, касащи действията на България спрямо инвеститора.

 

 

„Офертата е най-доброто, което някога България е представяла на стратегически инвеститор. На Фолксваген ние дадохме всичко, което могат да получат, на макс, съобразено с правилата на Европейския съюз. Други постигнаха повече, но и ние се представихме чудесно“, посочи Плевнeлиев.

 

 

 

Той завърши словото си с безмилостна критика към Турция по повод нечестна игра, като визира неспазването на правилата на Общия митнически съюз и пазар.

 

 

 

„Това беше една изключително неравна битка с Турция, защото се оказа, че Турция не се придържа по никакъв начин, не им пука и не ги интересуват правилата на общия пазар. Открихме огромна бомба, дупка, грандиозен проблем в сформирането на общия пазар в договора, така, както е подписан между Европейската комисия, Европейския съюз и Турция. Турция е член на

 

 

Митническия съюз с всичките права, но с никакви задължения. В договора не се залагат никакви ангажименти Турция да се придържа към правилата на общия пазар и ако не се придържа, да бъде санкционирана. Съответно Ердоган дава каквото си пожелае като оферти“, посочи Плевнелиев.

 

 

 

Той визира предложената огромна държавна помощ от Турция към VW, но и допълнително заложените стимули като закупуване на 40 хиляди автомобила на „Фолксваген пасат“, които възлизат на около 1 милиард евро, които се оказват допълнителна индиректна субсидия. Подобни нещо в България е невъзможно, тъй като за целта „за всеки автомобил в България трябва да правим обществена поръчка“.

 

 

 

 

„Като не е дошъл Фолксваген, ще дойде някой друг и то в най- скоро време, до 2-3 години“, така се намеси в дискусията Томислав Дончев. Той подчерта, че България си е взела много поуки от преговорите с германския автомобилен концерн.

 

 

 

„Много по-подготвени сме, това беше безценно упражнение. Европейското законодателство обаче се явява спънка“, посочи Дончев и напомни, че това е сериозен проблем, на който трябва да се търси решение, тъй като той е валиден не просто за Турция, но и за съседна Сърбия и други държави, които не се подчиняват на регламентите на ЕС.

 

 

 

По време на дебата модераторът Алексей Лазаров провокира панелистите, че все пак има и други акредитиви, заради които южната ни съседка е предпочетената дестинация.

 

 

 

„Няма да забравя, когато бордът посети Турция и България какъв беше паралелът. В Измир те са видели едно празно място в Индустриален парк с прокарана инфраструктура, с ток, с газ, в път, с влакови линии. Когато са дошли в България са видели само поляна с ягоди в Раковски“, остро се изказа Лазаров.

 

 

 

 

Работата върху инфраструктура и създаване на нормативна уредба за индустриалните зони бяха основни акценти, върху които се спряха както Томислав Дончев, така и Владислав Горанов.

 

 

 

Зам.-премиерът припомни, че е важно да се въведе Закон за индустриалните зони най-вече, за да може инвеститорите бързо да реализират проектите си, а не както в момента се изисква минимум година и половина за подготовка на земята за строителни цели.

 

 

 

„Трябва да се фокусираме върху изграждане на инфраструктура. 90% от дебата с Фолксваген беше за инфраструктура от всеки вид – пътища, газ, влакови композиции и жп линии, пътища до летището и т.н.“, посочи Горанов.

 

 

 

Той допълни, че се работи усърдно по тези проблеми и се очаква до 2-3 години да има директна връзка с магистралните пръстени у нас, като визира магистрала „Хемус“ и връзката с Дунав мост 2.

Горанов посочи, че сега е историческият момент за индустриализация на България.

 

 

 

„Инвеститори от този ранг искат 100% плътност на държавната помощ в кеш, искат инфраструктура в техните локации, но и извън тяхната инвестиция. Този тип огромни корпорации се държат по начин, по който много трудно нашата държава може да се състезава с огромна държава като Турция предвид правилата, които ЕС ни налага“, подкрепи становището на колегите си Горанов.

 

 

 

Той обаче обърна внимание и на етичната страна на въпроса.

„Дали е коректно, ако искаме да развиваме Европейския единен пазар, да се инвестира в страни извън Европейския съюз? Дали не е политическо коректно приоритетно да се инвестира на територията на съюза? Това обаче са икономически решения, които трудно могат да се подчинят на геополитиката“, завърши Горанов.

 

 

 

Политиците се обединиха около нуждата от сериозни инвестиции в образованието, за да се развива индустрията и подчертаха, че дуалните паралелки и далновидното развиване на нови професионални направления е приоритет на държавата, който към този час дава чудесни резултати.

 

 

 

Беше обсъден и проблемът с облика на България, която бива представяна пред инвеститорите като рая на ниските разходи за труд. Според изказаните мнения обаче тази мантра трябва да се промени, тъй като това гони хората в чужбина. Ако техният труд се купува по-скъпо там, накрая ще останем без трудова ръка за индустрията тук.

 

 

 

Припомняме, че основна тема на тазгодишното издание на един от най-големите бизнес форуми у нас „Индустрия 4.0“ е автомобилният сектор, който ще бъде разглеждан като нов двигател за растеж на икономиката. На събитието присъстват над 400 представители на бизнеса, правителството, местната власт, международни консултанти, представители на ЕК и дигитални предприемачи.