Проф. Димитър Иванов разби хвалбите на Борисов за износа: Не цитирайте голи цифри сами за себе си!

ЗА ПО-ГОЛЯМО УВАЖЕНИЕ КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦИФРИ И КЪМ СТАТИСТИКАТА

Винаги е добре и полезно, ако можем да се похвалим с икономически успехи. Ако можем да кажем и да обясним на нашите съграждани, а и на света, че независимо от всички трудности, България и българската икономика продължават да се развиват успешно напред.

В това отношение, данните на Националния Статистически Институт и цитирани от българския премиер са важни. Всеки министър-председател би желал да може да се похвали с положителни успехи.

Това, обаче, което е повод за моят коментар и което ме озадачава е странните различия в цитираните цифри в изказването на Премиера и в публикувания от НСИ Отчет за ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ НА БЪЛГАРИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА ЯНУАРИ – АВГУСТ 2019 ГОДИНА
(ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ).

Според болшинството от българските медии, Премиерът е казал в неговия профил във Фейсбук следното: „Расте износът за ЕС с 4.8%, както и този за трети страни с 4.3%. Не спираме да работим и усилията дават резултати.“

Според публикувания Отчет на НСИ, износът на България за ЕС за цитирания период от януари-август 2019 година се е увеличил не с 4.8%, а с 3.6%. Разликата далеч не е малка. Това може ясно да се види на приложената в Отчета на НСИ, Таблица 2 отнасяща се до Изменение в стойностния обем на износа и вноса на България през периода януари – август 2019 г. спрямо същия период на предходната година в Проценти (данните са от 10.10.2019).

Странна е и разликата между двете по-долу приложени от мене Графики на Номиналното изменение в стойностния обем на износа на стоки на България през периода 2018 – 2019 година (Спрямо същия месец на предходната година).

Графиките са публикувани от НСИ и обхващат два почти идентични периода: януари-юли 2019 – горната графика и януари-август 2019 – долната. И на двете се правят сравнения по месеци с данните за 2018 г. Различията за 2018 г. по месеци се виждат с просто око. Добавянето на данните за месец август 2019 г. не променя миналите данни за 2018 г. в сравнителна динамика, включително и ако приемем измененията в стойностния обем по текущи цени.

Някакво обяснение за тези странни различия е необходимо.

Заедно с това, бих казал и следното. Бих посъветвал главно политиците, били те управляващи или не, както и журналистите.

Не цитирайте, не публикувайте, не се хвалете с голи цифри, сами за себе си.

Икономическите показатели, статистическите показатели, имат значение само и единствено в конкретния комплексен социално-икономически контекст. А контекстът, винаги е почти невъзможно да бъде анализиран, само на базата на един показател, бил той темп на икономическия растеж, или увелиние на износа.

Контекстът, за да бъде анализиран и разбран се нуждае от експлицитни и прецизни сравнения с други цифри и показатели. Как този даден показател може да се сравни с други държави, с други времена?

Как можеш да дадеш абсолютна цифра, че износът на България никога не е бил толкова голям в нейната история, ако тези неща не се сравнят в историческа динамика и в дял към брутния вътрешен продукт с други времена.

Какво означава да кажеш, че икономиката се развива с големи темпове, без да сравниш този показател с общите разходи, с разходите за най-необходими продукти и услуги, с разходите за луксозни стоки и т.н.?

Какво означава, че износът ни се е увеличил с даден процент, ако не съпоставиш този показател със структурата на износа, с продължаващото намаляване на поръчките от чужбина (отчитано от националната статистика), с намаляването на преките чужди инвестиции, с почти трикратното намаляване на брутообразуването в основен капитал, говорещо красноречиво за драматичното ни изоставане в модернизацията на българската индустрия?

Как можеш да сравняваш – без да видиш и опасният ни спад в запасите ни, като дял от БВП (почти два пъти, отново отчитано от НСИ)?

Не цитирайте цифри и показатели без значение и обвързване с живота на хората. Независимо дали тези показатели са макро или микро-икономически; независимо дали се отнасят до бюджета, до търговията, данъците, спестяванията или задълженията ни.

Винаги използвайте да кажете, колко е съответния показател на глава от населението или колко се пада на домакинство.

Когато говорите за увеличаването на бюджетния дефицит в проценти, какво казвате – нищо.

Кажете, това увеличаване, което правите на бюджетния дефицит, или на външните ни задължения – как в повече ще се отрази на всяко домакинство за следващите години, или как правителството очаква Ние – данъкоплатците да доплатим тези екстра увеличения с повече данъци в следващите години.

Не мислете, че хората са наивни, или че са невидими, че ги няма. Не казвайте само половината от нещата.

Казвайте цялата истина, за всички заинтересовани страти и групи от обществото ни, за всички участници в това общество и пазар: и за потребители, и за предприемачи, за производители, за бизнесмени, за иноватори и за обикновени работници.

И тогава Вашата истина за икономиката, за успехите ни или за неуспехите ни ще бъде истината. Корелативно и комплексно обвързана.

И не бих пропуснал и това, че не бива да се създават фалшиви трендове и очаквания. Откриването на един нов цех, едно посещение в чужбина, разговор с инвеститор – и вече една ентусиазирана картина на икономиката ни е създадена от вас и от пиарите. Тези неща не създават устойчиви трендове, не правят реалната икономика. Подобни комбинации от факти без особени резултати и фундамент най-често са твърде не представителни. Хората го виждат и го разбират.

И затова подчертавам, ако обичате, обръщайте много по-голямо уважение към икономическите показатели и към сериозната, аналитична статистика.

Българската икономика само би спечелила от това.

Проф. Димитър М. Иванов
д-р на икономическите науки
Лондон – София
10 Октомври 2019 г.