Цветанов започна подмолна война срещу Борисов

 

 

 

Въпросът в каква посока ще поеме Цветан Цветанов след безславното му падение от зам.-председател на ГЕРБ до редови член на партията, вълнува немалко хора – от бившите му съратници и врагове до страничните наблюдатели. И това е очаквано. Цветанов беше фигура със значително влияние в най-голямата политическа сила в България. Тази тежест няма току-така да се стопи само защото партийният му бос Бойко Борисов бързешком се отърва от него заради аферата „Апартаментгейт”.

Преди няколко месеца, когато стана ясно, че го чака уволнение, Цветанов се похвали, че е получил няколко оферти за работа, включително и от партия. Едва ли бившият №2 в ГЕРБ обаче ще се осмели да премине на служба в друга формация. Подобна стъпка би му донесла само негативи. Първо, макар и отслабваща, ГЕРБ остава най-силното животно в партийно-политическата глутница, управляваща България. Би имало смисъл да я изостави само ако се появи друга, още по-силна дясноцентристка партия, а шансът подобно нещо да се случи спада към нулата. Второ, да премине към друга формация означава да си лепне на челото позорния печат на партийния номад – най-презрения вид в родната политическа фауна. Трето, да не забравяме и личната гордост – едва ли би приел да прегъва коляно пред амбициозния вожд на някоя дребна сила.

Да стартира самостоятелна политическа кариера изглежда още по-невероятно

Цветанов е функция на възхода на Борисов и ГЕРБ. До такава степен името му се свързва с партията и нейния лидер, че е просто невъзможно да си го представим като независим политик със собствена формация. А и миналото показва, че отцепниците от ГЕРБ нямат особени перспективи. Пример за това (комай единственият досега) е партията БАСТА на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и ексдепутата Емил Димитров, която потъна в забвение съвсем скоро след като беше създадена.

Изглежда, че политическото развитие на Цветанов е неразривно свързано с ГЕРБ. Но няма изгледи, че в партията го очаква особено светло бъдеще. В продължение на дълги години около него се изграждаше легендата за „изборджията Цветанов” – човека, който създава и поддържа партийната машина, задвижва я в изборно време и проправя пътя на ГЕРБ към властта. Бойко Борисов направи всичко възможно, за да заличи този мит от партийната история и от публичното съзнание. По време на кампанията преди тазгодишния евровот премиерът лично се захвана да върши всичко онова, което преди беше традиционно предизборно занимание на Цветанов. Обиколи страната, скъса се да рекламира управлението, да тупа по раменете местните партийци. Цялата му поза говореше: „И без Цветанов може!”.

И резултатите от изборите го оправдаха. ГЕРБ стана първа политическа сила след

предизборна кампания, която бившият №2 в партията

не прекара дори на резервната скамейка

на своя отбор, а направо в съблекалнята, че и на трибуните. Това даде на Борисов самочувствието категорично да отсече: „Очевидно, че беше силно преувеличена ролята на Цветанов. Видяхте – изтеглих го назад, структурите си работят”. Месец и нещо по-късно свика цяло национално събрание на ГЕРБ, на което Цветанов официално беше отстранен от високия си партиен пост. Тогава стана ясно, че Борисов няма да позволи другиму да съсредоточи подобно влияние в партията. „Когато се концентрира власт, отговорност и взимане на решения в един човек, абсолютно е неправилно. Така бяхме конструирали партията – аз, Цветанов и надолу”, обясни той. Нов зам.-председател не беше избран, а вместо това Борисов прокламира: „Името на Цветанов се заменя с Изпълнителната комисия”. Това е висшият ръководен орган на ГЕРБ, който по признание на самия вожд досега е съществувал проформа. А когато го питаха какво ще бъде отражението върху партийните структури от отсъствието на Цветанов, отговори презрително: „Дайте да си говорим сериозно. Когато в началото правих избори с 90% рейтинг, магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат”. Песента, която начена Борисов, беше подхваната и от вярното му обкръжение.

„Партията има своя лидер, създадена е около неговата харизма. Цветанов е част от голяма пирамида, в която има множество хора, структури със сърце и душа, които работят за нея”, коментира бившият регионален министър Лиляна Павлова. „Не Цветан Цветанов, а ГЕРБ спечели изборите”, обяви и шефът на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. И отдаде дължимото на вожда, който бил „уникален по време на тази кампания, защото излезе на терен и това беше решаващо”.

Партията и Борисов, Борисов и партията

– такъв стана новият рефрен. Накрая и бившият №2 беше принуден публично и с видима обида да заяви: „Може би ролята ми не е била чак толкова голяма”.

Каквато и да е била ролята му преди, ясно е, че няма да бъде значима в бъдеще. Борисов няма да промени своето решение и да настани отново Цветанов на партийния връх. Обратното би означавало да тръгне срещу общественото мнение, което силно се настрои против бившия му партиен заместник покрай историята с апартаментите и ВИП асансьора. Но по-важното за Борисов е, че евентуална реабилитация на Цветанов би се изтълкувала като признание за допусната от него грешка. Както добре знаем, добрият цар грешки не допуска, освен когато се предоверява на своите лоши съветници. А и как би изглеждал вождът на ГЕРБ в крайна сметка, ако демонстрира, че се нуждае от партийна фигура, която на практика е обявил за почти излишна?

Все пак, както се разбра, Цветанов продължава да има своята политическа тежест, а мнението му да се слуша. Той е наясно с това свое предимство и ще търси начини да го капитализира. Тепърва ще се види доколко ще му бъде от полза създадената от него неправителствена организация с гръмкото име „Евроатлантически център за сигурност”. По-любопитното е дали ще продължи да работи за своя партиен бос, или

лекичко ще клати стола му

Показателно в това отношение беше едно скорошно интервю на Цветанов пред БНР, в което прогнозира, че на местния вот „ГЕРБ ще бъде първа политическа сила, но няма да има тези 130 кметове. Най-печеливши в тези избори ще бъдат ДПС”. И пророкува, че партията ще загуби позицията си на „единствената алтернатива в смесените региони”: „Днес политическото решение, което се взема от Изпълнителната комисия, е не навсякъде и не на всяка цена в тези места ГЕРБ да има представителство. Това води до леко отдръпване и демотивиране на достойните мюсюлмани и българомохамедани, които припознаха ГЕРБ като единствената алтернатива. ГЕРБ ще направи отстъпление от смесените региони”.

Едва ли някой ще приеме казаното от него като мнение на страничен наблюдател. А като член на ГЕРБ думите му означават, че партията съзнателно ще отстъпи свои позиции на ДПС. Като отговорен за това решение той посочи Изпълнителната комисия, която се оглавява от Борисов, а нейни членове са най-важните фигури в партийната върхушка – столичният кмет Йорданка Фандъкова, вицепремиерът Томислав Дончев, председателите на Народното събрание Цвета Караянчева и на парламентарната група Даниела Дариткова и др.

Всеки е наясно какво означава да те обвинят, че отстъпваш власт на ДПС. Каквито и тайни договорки да има с движението, Борисов бяга от открито обвързване с него като дявол от тамян. И изведнъж Цветанов обявява пред националното радио, че цялото партийно ръководство начело с неговия вожд предава своите поддръжници в смесените райони в ръцете на Ахмед Доган. Валери Симеонов прокара в края на миналата седмица версията, че апартаментът с асансьора е само повод Цветанов да бъде отстранен, причината била свързана с Доган и ролята на Цветанов ГЕРБ да се намеси в смесените райони.

На този етап атаката на Цветанов, разбира се, е слабичка. Не споменава поименно Борисов, а прехвърля отговорността върху колективния управленски орган. И в друго свое интервю заяви, че свитата на партийния бос го заблуждавала за истинското положение на държавата и на партийните структури. Това обаче не променя факта, че Цветанов си позволи да намеси косвено своя бивш шеф в колаборация с ДПС в ущърб на ГЕРБ и нейните симпатизанти.

Това дава основание да се смята, че ако изборната му прогноза се оправдае, атаките му ще продължат и ще се засилят. Каква е дългосрочната му цел, засега можем само да гадаем. Ясно е само, че не работи за Борисов.

Коментарът на Людмил Илиев е публикуван във в. „Сега“