Изповедта на Ламбо: Пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами!

 

 

 

„Имам ли пари, черпя. Мери понякога се дразнеше, че правя големи трапези, а след това почват коментарите: „Леле, как се напихме снощи с Ламбо!“ Това сподели Стефан Данаилов в автобиографичната си книга „Романът на моя живот“, написана съвместно с журналиста Георги Тошев, която излезе през 2017 г. по случай 75-ия юбилей на актьора. 

 

 

Тази нощ Данаилов отлетя, две седмици преди да навърши 77 години. Lupa.bg предлага малък откъс от изповедта на легендата в „Романът на моя живот“:

 

 

 

„Може аз да не съм се напивал, а само коментаторите, но нали казваха: „С Ламбо се напихме…“ Жена ми не се гневеше заради похарчените по познати и непознати пари, а заради некоректността на тези, които седяха на масата ми и след това измисляха какви ли не истории да се хвалят с тях.

 

 

 

„Стига бе, братче, стига си ги мъкнал тези, стига си ги черпил!“, ядосваше се тя. Много от колегите бяха свикнали да не вадят пари от джоба си, когато са с мен. Не крия – пиех, веселях се, излизах с най-хубавите мадами, но имах мярка.

 

В почивките по време на снимките на „На всеки километър“

 

 
Бачках много, не можех да си позволя да не съм във форма. До тежък алкохолизъм никога не стигнах и защото Мери често се намесваше. По едно време започнах да пия повечко, особено когато нямах работа в театъра, а тя ме преследваше като диверсант. Не ми позволяваше да се излагам.

 

 

В киното се случваше да се почерпим, позволявах си го по време на по-леките сцени. Но когато имах представления, и през ум не ми минаваше да употребявам алкохол.

 

 

При нашите пътувания из страната Мери обичаше да ме закача: „Ламбе, как пък един директор на библиотека не дойде да те поздрави, само бармани и управители на ресторанти!“ А аз не й оставах длъжен:

 

 

 

„Мери, душа, времето, когато приключвам снимки и се прибирам в хотела, библиотеките и музеите са затворени!“.

 

 

 

Обичам веселието и добрите компании. Има актьори, които си купуват питието, качват се сами в стаята си и се напиват като герои на Достоевски. Аз не съм от тях.“

 

На снимката горе: Стефан Данаилов
в кадър от „На всеки километър“.
Фотографиите са от книгата
„Романът на моя живот“

 

Лупа БГ