Как се живее в едно испанско село, в което 88% от жителите са от България

 

 

 

В Торе дел Бурго е по-лесно да чуеш разговор на български отколкото на кастилски испански. Така започва репортажът на Хуан Карлос Еспиноса в мадридския в. „Ел Паис“, цитиран от „Канал 3“.

 

 

 

Това селце в Гуадалахара с 502 жители е испанското селище с най-висок процент от чужденци – 88% от населението му. В голямото си мнозинство това са имигранти от България, отдадени на отглеждането на зелени аспержи.

 

 

 

Но тъй като те не могат да гласуват, в селището се получи много странен изборен резултат. „Вокс“ (крайнодясна партия) бе партията с най-много гласове на изборите на 10 ноември с 44% от 54-те испански граждани, включени в списъците. „Народната партия“ получи 36,59% (15 гласа), Социалистическата партия – 14,63% (6), „Сюдаданос“ е с 2,44% (1), колкото и „Подемос“. „Вокс“ спечели изборите и на 28 април, макар и с 2 гласа по-малко.

 

 

 

Улиците са пусти. Няма никакъв шум, изглежда призрачно селище. Ноември е и събирането на аспержите, което трае от април до юни, приключи. Много от 400-те регистрирани тук българи се преместиха в области като Арагон, за да участват в събирането на реколтата на други култури.

 

 

На входа на селището румънски работник пуши отчаяно цигара, защото барът не отваря. Часът е 10 сутринта. „Когато го държаха испанците, отваряше в седем. Сега тези (българите) си правят каквото си искат“, възмущава се той.

 

 

Някои съседи смятат, че съжителството е добро, но други се оплакват от създаването на „гета“.

 

 

Имигрантите започнали да пристигат в началото на века. Тогава в селцето имало само 74 жители. Служителката на бензиностанцията обяснява: „Получи се ефект на повикването – братовчедът, който казва на брата, братът, който го коментира с шурея и така нататък“. Демографската промяна бе толкова внезапна, че почти на шега започнаха да наричат селището Торе дел Булгаро.

 

 

Накрая барът отваря за облекчение на двамата, които чакаха отпред. Данчо Данев, един от клиентите, си пие уискито и дава мнението си за изборите през кратки паузи: „Все едно ми е (че е спечелил „Вокс“), тук с нас се отнасят много добре“. Преди 14 г. той остави зад себе си Пловдив, втория най-голям град в страната му, за да работи като зидар. Сега е без работа.

 

 

 

На няколко метра от бара камион за превоз на зърно паркира, преди да продължи пътя си. Шофьорът му използва престоя, за да поговори с Алберто и Адолфо Лопес, двама братя, отговарящи за една от фирмите за аспержи, която дава работа на 140 души, почти всичките българи.

 

 

 

И двамата изтъкват професионализма на имигрантите и отчитат, че без тях те щели да останат без работа. Не признават открито за кой са дали гласа си, но все пак изтъкват, че партията на Абаскал („Вокс“) не е ксенофобска.

 

 

Адолфо опитва да обясни парадокса: „Ако някой наруши закона, трябва да плати последиците. Ако влезеш в една страна без документи, това също е нарушение на закона“. До него шофьорът на камиона, който не желае да се споменава името му, се смее на въпроса за изборния резултат: „Хората са гневни, (победата на „Вокс“) няма нищо общо с мигрантите“, отсича той.

 

Канал 3