Над 540 млн. вноска за добре дошли в „чакалнята на еврото“. Парите ще се използват за закъсали банки в ЕС

 

 

 

България изглежда една идея по-близо до присъединяването  към валутно-обменния механизъм ERM II, по-познат в разговорния език като „чакалнята на еврозоната“, пише banker.bg.

 

 

 

Поне това се разбра от едно доста енигматично послание на финансовия министър Владислав Горанов: „Ако всичко се развива както е в нашите глави, до моя рожден ден всичко трябва да е приключило“, каза преди дни Горанов на брифинг в Министерския съвет, без да уточни, че е роден на 30 април.

 

 

Какво е в „главите“ на управниците подразбрахме, макар и трудно. Още по-трудно е обаче да се каже какво е в главите на финансовите министри от еврозоната (обединени в Еврогрупата), както и в главите на новите ръководители на Европейската централна банка и на Европейската комисия – съответно французойката Кристин Лагард и германката Урсула Фон дер Лайен.

 

 

Всъщност това са трите институции, от които зависи кога България ще прекрачи прага на еврочакалнята. Но поради неуредиците около съставянето на новата Еврокомисия и Брексит сякаш кандидатурата на България изпадна от дневния им ред.

 
Заложеният от Горанов срок все пак донякъде съвпада с прогнозите на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Преди месец Кьоних обяви, че България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година.

 

 

Елке Кьоних бе първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. „чакалня за еврозоната“, тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.

 

 

Присъединяването ни към валутния съюз има конкретни финансови измерения – става дума за вноска от  548 млн. лева. Тези средства ще се ползват за спасяване на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе разписано още през април с промените  в Закона за преструктуриране на кредитните институции.

 

 

Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден  през 2015 година. Досега в него са натрупани 548 млн. лева. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години –  общо 248 млн. лева.

 

 
Страната ни изрази официално желанието си за присъединяване към ERM II миналия юли. Процедурата включваше организиран от ЕЦБ преглед на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки – „УниКредит Булбанк“, „Банка ДСК“, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.

 

 

 
Паралелно обаче България пое и допълнителни ангажименти. В свое становище от декември 2018 г. Еврогрупата призова българските власти „да извършат задълбочено реформите в областта на съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност предвид тяхната важност за стабилността и целостта на финансовата система“.

 

 

 
Правителството и БНБ категорично заявяват, че желаят едновременно присъединяване към ERM II и към Банковия съюз. Стандартният престой в „чакалнята на еврозоната“ е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на  Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция – сближаване на доходите ни и на  жизнения ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Точно затова може да се предположи, че България ще остане по-дълго в ERM II от стандартния срок от  три години.

 

Банкеръ