Студент по медицина взриви мрежата: Кажи ми как да искат да останат, като тук са на колене от простотията?

 

 

Постът е личното мнение на студентът по дентална медицина Даниел Георгиев, публикуван във фейсбук. Имаме разрешението да го публикуваме без редакторска намеса, казват от medicalnews.bg/.

 

 

Събуждаш се и осъзнаваш, че остават няколко месеца до завършването на Медицински университет. Радваш се, но за кратко. Сепваш се от това, че трябва да караш специализация. Хубаво е и дори необходимо. Но каква?

 

 

Почваш да търсиш информация – от сайтове, от интернет, от университетски преподаватели, от приятели, минали през този път. И научаваш следното: „приемен изпит има, ама по-добре да се имаш с някого или да имаш пари (ако и двете ги имаш – супер), иначе няма да има място“. Разочароваш се. И как няма?! Може да си „Златен Хипократ“ (завършил с пълно отличие Медицински университет), но кой го боли това, като нямаш споменатите по-горе.

 

 

 

Търсиш още информация – намираш, че ако се бутнеш в някое село или забравено от… властта градче – има начин за специализация. Но какво да правиш там?

 

 
Ти искаш в Германия (пък може и успех да имаш за там), но поради някакво си там решение си разпределен в Горно надолнище, където ще лекуваш температура и разстройство на 58 граждани, а уж в списъка в общината се водят 114. Защо тази болница съществува си отговаряш веднага – изпълняване на политико-социални функции. И дотам.

 

 

Хаос. И след хаоса – пак хаос. Защо? Защото в нашата родна държава всичко е на парче. И реформи, и стадиони, и бюджети. А обещания – колкото поискаш, когато поискаш, както поискаш.

 

 

 

Сблъскал си се с несправедливостта, от време на време, през следването, сега стискаш зъби и чакаш да дойде дипломирането. Ще се бяга в чужбина. То тука как да се остане? Или трябва да се целуват гъзове или трябва да се бутат пари. Жалко.
И така – още един млад човек заминава за чужбина. Не, че там – в другата страна ще трябва да остане, но за да се върне ще е необходимо да се създаде тук атмосферата, която да привлича кадри, за да спре България само да изнася.

 

 

 

Само че и развитието е на парче. Едно ще стане, три – няма да станат. Като омагьосан кръг, в който развитието на частните болници да направи така, че проблемът с държавните да се потули, задуши и по някакъв начин изчезне.

 

 

 

В същия момент става някаква трагедия. Наредените уж на 111 място медии хващат като лешояди темата и почват – репортаж след репортаж да „нищят“ проблема. И то какво нищене… Сутрин, обяд, вечер – тук въпросче, там въпросче, от дебилно по-дебилно и колкото се може водещо не до отговори конкретни, а до още… дебилни въпроси.

 

 
Населението пламва – „те онези – БЯЛАТА МАФИЯ С БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ убиват ни, крадат ни, тяхното мами“, „МОРАЛ ОТ ЛЕКАР НЕ ЧАКАЙ“, „САМО БОЙ И НИЩО ЗА ТЕЗИ ДОКТОРИ БЕ“.

 
Медиите мълчат. Заплахите към лекари не са апетитни, не носят рейтинг в такива случаи. „Ще мълчим, пък после като пребият/намушкат лекар ще го отразим за 30 сек. и това е“. 111 място казвате, а?

 

 

Но на българина всеки друг му е виновен и най-малко той си е виновен. Готов е сам да си постави диагноза, сам да се лекува с „ракийка и сланинка“, а като започне да повръща кръв – да търси онези същите лекари, които по принцип искаше да пребие, но сега: „дано ми спасят животеца“. И когато това не стане – лекарите отново са онези, които „сеят“ смърт. Не е виновно безхаберието на българина, а лекарят – защото при него той умира, а с „ракийката и сланинката“ беше добре.

 

 

На българина и всичко му е скъпо откъм здравни услуги. Той не се интересува какво поема неговата здравна осигуровка. Той просто „знае“, че всичко е много скъпо, защото лекарите са „бизнесмени и кожодери“. Така той не се решава да отиде на зъболекар на профилактичен преглед или дори, когато го заболи зъба леко. Българинът отива, когато ракийката вече не може да спира болката, зъбът е гноясал, сънят – липсва. Когато състоянието е „-псувня-… НЕ СЕ ТРАЕ… -псувня-…. –псувня-“

 

 

Така вместо да му се покрие новата пломба от касата (ако е отишъл на профилактичен преглед и е установено наличие на кариес), той трябва да доплаща, защото кариесът е прогресирал в пулпит, а и трябва нова коронка. И познайте кой е виновен отново – зъболекарят, който му иска пари за честния си труд. Но българинът със здрав вече зъб пак го боли – боли го сърцето, защото пореден път осъзнава, че няма безплатен обяд. А и не трябва да има.

 

 

 

И в тази война между население и доктори печеливши няма. Само губещи: озверено население, което е готово да намушка/пребие лекуващите си лекари. А държавата популистки тихо се обажда – „успокойте се, всичко ще е наред“.
А гнидите в лекарската професия (каквито има и във всяка професия), искащи само да взимат и лапат пари мълчаливо си работят по техните системи, наливайки още повече масло в огъня, от който накрая младите лекари изгарят.

 

 

 

И в тази война надеждата за промяна на обстановката умира. И започват да се задават логичните въпроси:
Кажи ми как да искат да останат като ще ги пребиват, защото са отишли на адрес да спасяват, да лекуват?

 

 

 

Кажи ми как да искат да останат като са учили 6 години (минимум) и нямат нито адекватен съюз да ги защити, нито могат да се опълчат срещу помията, изливана от платената от някого медия?

 

 

Кажи ми как да искат да останат като тук са на колене от простотията?

Как да искат да останат, бе?

 

Петел