„Свободна Европа“: Животът в розово за България в ЕС свършва. Ще плащаме повече и ще получаваме по-трудно

 

 

 

Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които София можеше да разчита на помощ, за да догони по-развитите и влезли преди нея страни, дошло е време тя да порасне. Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.

Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по-високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.

Лидерите на Съюза се събират в четвъртък и петък в Брюксел, за да се да съчетаят наличните средства с политическите амбиции на ЕС. Само година преди изтичането на настоящия финансов период, те са далеч от всякакво споразумение – парите са недостатъчни, амбициите растат, Великобритания – вторият най-голям нетен платец в общата хазна, напуска заедно със средствата и експертизата, която внасяше в Съюза.

Какво може да се направи?

Според Финландия, която в момента води преговорите за бюджета 2021-2027 г., решението е намаляване на средствата за общо финансиране и затягане на режима за използването на европейските пари.

От реформата ще бъдат засегнати най-вече страни с лоша икономическа инфраструктура, които ще пострадат от значителното ограничаване на въглеродните емисии, заложено в програмата на новата Европейска комисия. Държави, които са слаби в кандидатстването по програми, по които парите се разпределят централно от Брюксел и всички държави се състезават една с друга за тях. Такива са проектите, свързани с правенето на наука, иновации, изследвания, технологии, цифровизация, отбрана, култура, които са единствените, за които в следващия дългосрочен бюджет са заложени повече средства.

 

В тези области България не е сред добре представящите се страни като се нарежда едва 24-а в печеленето на средства по най-голямата европейска програма за наука и изследвания „Хоризонт 2020“. Те са противопоставени на „традиционните“ фондове, свързани с регионално развитие, земеделие, сближаване, чиято тежест в бюджета се намалява и се обвързва с допълнителни условия, като механизма за спазване на върховенството на правото. Това нововъведение ще позволи замразяване, спиране и отнемане на средства при установяване на отклонения по общи критерии, наблюдавани ежегодно от Европейската комисия.

Колко даваме?

Според изчисленията на Комисията всички ще трябва да работят повече, за да се доберат до парите. България, която сега плаща около 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще трябва да се приготви да увеличи значително вноската си. По данни на Комисията, цитирани от в. „Капитал“ през следващото десетилетие тя ще се нарастне почти двойно – до около 680 млн. евро годишно. Към тях трябва да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в полза на европейския бюджет от ДДС, мита, глоби и др., известни още като „собствени приходи“ на бюджета на ЕС и други доплащания.

Според финансовото министерство увеличаването на българската вноска не е повод за тревога, защото България, най-слабата икономика в ЕС, както и досега, ще продължи да получава повече пари, отколкото да дава.

 

В отговор на въпрос на Свободна Европа от финансовото министерство заявиха, че вноските на всички държави ще бъдат увеличени, не само българската. Както и че „въпреки очакваното повишение на вноската на страната ни, трябва да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. България остава нетен бенефициент от европейския бюджет“.

Как харчим?

За 2014-2020 г. България има на разположение 11,7 милиарда евро, разпределени през седем програми или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и местна, да сключва договори за изпълнение на проекти по различни национални политики.

Година преди изтичането на възможността за сключване на такива договори, изпълнението между програмите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по програмите за младежка заетост, като „резервираните“ пари са около 8,8 млрд. евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията трябва да подпише договори на стойност около 3 милиарда евро, за да можем да оползотворим европейските средства изцяло.„

 

Усвоените средства от 2014 г. насам са около 5,6 милиарда евро. Тук плащания могат да се правят до 2023 г., но изпълнението е неравномерно като програмите с по-малки проекти се изпълняват значително по-добре от „по-тежките“, свързани с инфраструктура, регионално развитие и социални политики. Именно за големите проекти, България е по-силно зависима от европейските фондове, които дават около 80 на сто от публичните инвестиции в отрасли като строителство, транспорт, регионално развитие.

Кой ще бъде засегнат?

При промяна на правилата за финансиране, именно те ще бъдат най-силно засегнати. Обявеният от Европейската комисия амбициозен курс към постигане на енергийно неутрална икономика до 2050 г. ще означава, освен вече озвученото от правителството затваряне на въглищните централи, че ще бъдат засегнати и други индустрии като минната, химическата, строителната, производството на цимент, хартия, торове и др. Тези производства или рязко ще поскъпнат заради нуждата да бъдат екологично модернизирани, или ще се изнесат от България заради по-изгодни условия извън Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка, която досега помагаше за инвестирането на големи енергийни инфраструктури, вече обяви, че от 2021 г. ще прекрати инвестирането на в замърсяващи производства, както и в такива, разчитащи на енергия от изкопаеми горива.

Сериозни промени се очакват и в транспорта, където европейското финансиране отново ще бъде обвързано с чисти видове транспорт и развиване на модални центрове, съчетаващи няколко вида транспорт. Колкото и да е несправедливо спрямо по-късно присъединилите се страни, държавите платци имат вече изградена пътна инфраструктура и вложението на общите средства в магистрали ще бъде ограничено.

Какво готви Брюксел?

Срещу това Европейската комисия предлага да се създаде фонд за справедлив преход, от които да се компенсират разходите, които най-замърсяващите икономики да черпят средства за модернизация. Този фонд ще предоставя основно банкови гаранции на публични и частни инвеститори. Предвижда се той да възлезе на 100 млрд. евро за 2021-2027 г. при оценка на Европейската комисия, че за постигане на въглеродо-неутралната икономика ще са нужни инвестици от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани само към силно зависими от въглищата региони и към такива, изпитващи икономически и социални затруднения. Полша, една от държавите (заедно с Чехия и Унгария), които се противопоставя на плана за зелена икономика, изчисли, че за да постигне въглероден неутралитет за 30 г. ще са ? нужни 550 млрд. евро. България не е обявила колко би ? струвал подобен преход и не е изразявала публично становище относно зеления план за Европа, макар да не се противопостави на постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., когато тя беше обсъждана през юни.

„Нови пари няма и спорът сега е да се запазят съществуващите или да се намалят. От това потърпевши ще са регионалната политика и земеделието, където пари ще бъдат пренасочени за зелени мерки“, казва Ивайло Калфин, съветник на бившия европейския комисар за бюджета Гюнтер Йотингер, който е автор на проекта за следващия дългосрочен европейски бюджет, изработен през 2018 г.

 

Европейската комисия обмисля въвеждането на няколко допълнителни такси, от които да добави пари за „позеленяване“. Сред тях са облагане на нерециклираните пластмасови отпадъци, вносът на стоки, произведени чрез замърсяващи производства като стомана и цимент, данък върху оборота на международните цифрови компании, както и включването в търговията с въглеродни емисии на нови сектори като авиацията и корабоплаването.

Земеделските производители, които през последните 7 години бяха задължени да въвеждат, така нар. „зелени мерки“, като незасети синури, смяна на отглежданите култури и др., вероятно ще си отдъхнат от тях, тъй като те се оказаха неефективни според оценките на Комисията. Затова пък парите за развитие на селските райони е възможно да бъдат намалени, от което ще пострадат популярни досега в България проекти като развитие на къщи за гости, екопътеки, традиционни занаяти и производства. Макар размерът на земеделските субсидии за площ да бъде запазен, сред страни донори като Германия и Холандия има настроения за намаляване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България – една от страните с най-едри земеделски стопанства в ЕС.

 

„Европейският съюз няма да е доброто ченге за нас, а ще налага ограничения, казвайки „ние сме ви дали пари, изпълнявайте“, смята Калфин. Според него България ще види по-силен натиск от страна на Брюксел за екология, което би било от полза на обществото, само ако се превърне в държавна политика, която да позволи тя да носи доходи, заетост и развитие вместо да очаква затваряне на производства и оставането на хора без работа.

„За мен проблемът не е в конкретните числа, а в ефекта от харченето на пари за развитие на регионите, за пазара на труда и за икономиката“, добавя експертът. Той например смята, че при недостига на работна ръка България не се нуждае от проекти за насърчаване на заетостта. „Какъв е смисълът да се организират курсове по чужди езици, ако имаме базова неграмотност сред завършващите образователна степен“, пита се той. Въпреки милиардите, вложени през изминалото десетилетие в българските региони тяхното изоставане от столицата се задълбочава.

Дебатът за следващите национални приоритети, които да бъдат финансирани по европейски програми у нас все още не е започнал. Прогнозите за късно приемане на европейската финансова рамка, която не се очаква по-рано от края на 2020 г. обаче ще забавят обсъждането на европейските програми, които ще се финансират в България чрез средствата от ЕС. А това увеличава рисковете от невъзможност за плавно разходване на фондовете до 2027 г. Данните на ЕК сочат, че през 2014 и 2015 г. – първите две години от настоящата бюджетна рамка, България не е успяла да усвои никакви средства заради късното приемане на многогодишния бюджет на ЕС за сегашния финансов период.

 

Йовка Димитрова, Свободна Европа