След шамарите от Путин – спешна среща на Борисов с руския посланик, за да потвърдят „двустранните връзки“

 

 

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров.

 

 

В рамките на разговора им в Министерския съвет бяха обсъдени двустранните отношения, като беше изразено съгласие, че не съществуват предпоставки, които да възпрепятстват тяхното развитие в прагматичен и добронамерен дух и занапред, пише в официалния правителствен пресрилийз за събитието.

 

 

Премиерът Борисов изтъкна интереса на България да води равнопоставен и взаимноизгоден двустранен политически диалог с Руската федерация, при който страната ни се ръководи от националните си интереси и се придържа към общите европейски и евроатлантически политики.

 

 

Според министър-председателя Борисов, както България, така и Русия са заинтересовани да си сътрудничат в редица сфери като икономика, енергетика, туризъм, транспорт, образование, наука и култура, социална политика.

 

 

 

Срещата не е изненада и идва на фона на последните остри изказвания от страна на руския президент Путин, че страната ни бави умишлено изграждането на газопровода „Турски поток“. Подробности за истинските разговори обаче така и не ни се предоставят.

 

 

 

Друг проблем, който отново прикова вниманието през последните дни е изгонването на български дипломат от Москва като реципрочна мярка на действията, които предприе София спрямо руски дипломат преде малко повече от месец.

 

 

 

Българските власти показаха впечатляваща отзивчивост към недоволството на Москва от най-високо ниво. Това коментира руската информационна агенция РИА Новости в материал, озаглавен „България се научи да вярва на Русия. Но това няма да й помогне“, предава Агенция „Фокус“.

 

 

 

Струваше си държавният глава на Руската федерация Владимир Путин да каже, че София умишлено забавя изграждането на „Турски поток“ на своята територия, защото само няколко часа по-късно българският премиер (Бойко Борисов) увери, че причините са свързани изключително със „задължителните процедури“ на Европейския съюз. Бойко Борисов също изрази надежда за успешно стартиране на проекта.

 

 

 

Коментарът на премиера не само не противоречи, но по-скоро засилва мнението на руския президент, че продължаващите забавяния очевидно са свързани с „натиск отвън“. България е принудена непрекъснато да потвърждава, че е – отново съгласно думите на самия Борисов – „лоялен и силен член на НАТО и ЕС“. И това, разбира се, не се вписва добре с изпълнението на стратегически проект в областта на енергетиката, обвързан с Москва.

 

 

Проблемът е, че дразненето на Русия с бюрокрацията на София не е вариант. Путин категорично заяви, че ако българските власти не искат да ускорят работата по „Турски поток“, то тогава Москва ще намери други пътища към Южна Европа.

 

 
Българите знаят повече от всеки друг, че подобни думи от Кремъл не представляват празна заплаха. Тъжната съдба на „Южен поток“, който, ако беше реализиран, щеше да превърне България в най-важната транзитна държава, служи за постоянно напомняне и потвърждение.

 

 

Ако през 2014 г., когато руската обреченост и предстоящият крах бяха очевидни за цяла Европа, то пет години по-късно надеждите, че Кремъл ще търпи до безкрайност бюрократичното оплитане на България, изглежда илюзорно.

София не се съмнява, че Москва ще изпълни обещанието си.

 

 

 

Размяната на коментари от последните дни може да послужи като урок не само за София, но и за много други европейски (и световни) столици.

На първо място, важен е техният зараждащ се навик да вярват в Москва.

 

Новини Бг, Епицентър