Над 1,8 млрд. лв. са раздадени без търг за 3 години, основно в месеците преди избори

 

 

 

 

1 823 545 711 лв. Това е стойността на всички 251 договора, които публичните възложители са сключили с други държавни или общински дружества на принципа на т. нар. in-house възлагане за последните три години. Това става ясно от справка на Агенцията по обществени поръчки, изпратена в отговор на запитване на „Капитал“ по Закона за достъп до обществена информация.

In-house, или „вътрешното“ възлагането е хипотеза в Закона за обществени поръчки (ЗОП), при която институциите могат да възлагат поръчки, без да обявяват реално състезание на собствените си дружества. В ЗОП няма ограничение на стойността на договорите. Поначало, когато беше въведено, идеята беше да се използва основно за комунални услуги в общините.

Сред дейностите, които са възлагани от 2017 г. насам, присъстват охранителни, строителни, медийни и т.н. Има и някои особено странни случаи – като например проектантска фирма, която организира фестивал по неясни причини.

Прави впечатление, че по-голямата част от тях са сключени през последната година, особено преди местни избори. За евентуална причина може да се смята фактът, че пътната агенция сключи изключително скъп договор с друга компания под шапката на регионалното министерство – „Автомагистрали“, и така припомни за този бърз и лесен начин да се харчат пари.

 

Най-скъпите договори

Съвсем очаквано, най-скъпите in-house договори в последните три години са именно тези на „Автомагистрали“. Компанията ще продължи да е най-големият „бенефициент“ на тази законова възможност. Договорът за укрепване на свлачища например беше подписан през октомври, след като декември 2018 г. правителството на Бойко Борисов „подари“ строителството на „Хемус“ на държавното дружество.

В настоящата сума от 1.8 млрд. лв. не се включват последните нови 1.38 млрд. лв. за изграждането на последните 88.9 км от магистрала „Хемус“, които правителството реши да отпусне на държавната „Автомагистрали“. След като бъде прибавен и той, общата сума на поръчките, които е получила, без да се състезава с частния сектор, ще стане, меко казано, внушителна – над 3.3 млрд. лв.

На трето място е фирмата „Монтажи“, която заедно със своя възложител, „Еко Антрацит“, са под шапката на Министерство на икономиката и Държавната консолидационна компания (ДКК). Договорът им е сключен през август 2018 г. и става дума за рамково споразумение за четири години. Сумата от 100 млн. лв. е горният праг, до който могат да се възлагат дейности.

Според неофициална информация вероятно именно „Монтажи“ получава 500-те млн. лв., които правителството отпусна на ДКК за ремонт на язовирите.

В класацията топ 10 се появяват и три договора на Министерството на отбраната (МО). Единият е с охранителното дружество на военното министерство, „Моба“. „Преобладаващата част от служителите на централното управление и регионалните структури на „Моба“ ЕООД са бивши служители на МО и МВР“, пише в сайта на фирмата. През март 2019 г. те сключват и още един договор на този принцип – за 3.6 млн. лв. без ДДС с Централен артилерийски технически изпитателен полигон ВФ 26940 – Стара Загора.

През 2017 г. МО даде одит на „Моба“ на прокуратурата заради лошото финансово състоение на фирмата, написа тогава mediapool.bg. Според финансовия отчет за 2018 г. дружеството има над 12 млн. лв. оборот, но 211 хил. лв. загуба и цели 1426 служители.

Другият договор на МО е за военни униформи и е сключен преди година с „Интендантско обслужване“. Компанията пък има 8.8 млн. лв. приходи за 2018 г. и е на печалба от 386 хил. лв. Справката за последните три години сочи, че дружеството е сключило договори за още 3.3 млн. лв. през последните три години.

Кой обича липсата на търг най-много

Определено първенец във възлагането на in-house принципа по брой договори от 2017 г. насам е Столичната община (СО) със 148 договора. Над 100 от тях са със „Софинвест“, 15 договора са с „Чистота Искър“, 12 – с „Егида – София“, и също толкова с „Географска информационна система – София“.

 

Капитал, 19 минути