Хазартът е държавен бизнес отдавна, но в полза на частни интереси

Бившият вицепремиер Валери Симеонов от НФСБ вчера разпенено се „провикна“, че искал да променя закона за хазарта. Да го беше прочел първо. Защото, това което предлага – лотарията да стои далеч от училищата, го има и сега. Нарушава се безпощадно и на никой не му прави впечатление, включително и на Симеонов явно.

Въпросът, който си задаваме отдавна е дали държавата ни е пленена от хазарта добоволно или доброзорно. Мащабът на схемата подсказва, че по-скоро първото. Управляващите, в това число и „пробудилия се“ Валери Симеонов ако си спазваха закона и вместо да толерират санкционираха, нещата съвсем нямаше да са такива. Представяте ли са Валери да беше предложил санкции. Щеше да се конкурира с Пеевски по „гениалност“ на предложени законови промени.  Най-сериозното му предложение е да не се продават близо до училища, но нищо повече, въпреки, че то и сега е забранено.

Хазартните игри масово нарушава закона, но държавата участва активно в схемата

Сигурно повечето хора си мислят, че моментната лотария, или „търкалките“ като ги наричат някои, не е хазарт. Напротив, чист хазарт е. И то по всички признаци – по закон, по вредата, която нанася, по печалбата за организаторите й. Лесният достъп до лотарийните и други подобни игри е основната причина за развитието на хазартна зависимост. Странно е как никой до сега не е забелязал, че според Закона за хазарта, и по-специално неговия чл. 9, който е в сила от  1.11.2015 г. има редица забрани, а именно: „забранява се организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи – публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в собствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.

Знаете ли кой е един от най-големият разпространител на „картончетата с надежда“?

Държавното дружество „Български пощи“. Вероятно притежаваната от депутата от ДПС Делян Пеевски „Лафка“ е следващата по-големина разпространителска мрежа за този вид хазарт. В който и да е клон на „Български пощи“ да влезете, където и да е в страната ни, отвсякъде ви гледат строените лотарийни билети. Никога не са само на едно място, а на където и да се обърнете. Освен това навсякъде е облепено плътно с плакати и реклами и то вътре в гишетата, зад любезните служителки, има реклама по местата за писане. От будките, където се продават държавните таксови марки, както и от всяко от гишетата може да си купите каквато си поискате моментна лотарии. И всичко това е въпреки забраната лотария да се предлага в държавни сгради.

И държавата, и Софийска община допускат да се нарушава закона

„Български пощи“ ЕАД се управлява от Съвет на директорите, който се назначава от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За сградения фонд едва ли е нужда на се прави специална проверка с какъв статут е. От имотния регистър Фрог  видя, че почти няма населено място в България, в което държавното дружество да няма свои имоти. Забраната би трябвало да се отнася до всеки един от пощенските клонове. Ако си спомняте до неотдавна дори пощите бяха в списъка на обектите със значение за националната сигурност на страната ни, заради комуникационните системи, които някога поддържаха.

Тук е мястото да споменем двама министри, които имат пряко отношение към печелившата далавера, използваща цялата структура на „Български пощи“ в тотално нарушение на Закона.  Доколкото Министерството на транспорта е едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ следва да споменем първо един от най-пазените кадри на ГЕРБ – Ивайло Московски. Както знаете той сега е на уютния и добре платен пост като вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие. Докато той бе министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията започна навлизането на лотарията в пощите. Всъщност Московски е в управлението на министерството от 2009 година с едно кратко прекъсване, през което е депутат в 42-то Народно събрание и член на Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщенията. Мислите ли, че му е убягнал фактът, че се нарушава закона със заливането на пощенските клонове с търкалки.

Сега министър е Росен Желязков, който нищо чудно да се окаже, че „никой не го е сигнализирал за нарушенията“, както обичат да казват управляващите, когато се окаже, че доста са се оср*ли. Само вижте какво става с водната криза в Перник.

Това с лотарията с пощите има един много грозен момент и той е, че клоновете най-често се посещават от пенсионери, които си получават пенсиите там. Едва ли повечето от вас скоро са стъпвали в пощата, но нашите родители, баби и дядовци са там редовно. За тях надеждата и нуждата да могат да помогнат на децата си е болезнена и всеки лотариен билет, който купуват, реално го отделят от залъка си. Но тези хора нямат морал, срам, или каквито и да било чувства на съпричастност към мизерията, в която живеят пенсионерите. Напротив, те от това печелят.

Другото „любопитно“ място, където се продават лотарийните търкалки са метеостанциите в София. Столичният „Метрополитен“ е общинско дружество, което означава, че също там се прави това в нарушение на закона. Освен това, за разлика от пощите, е в списъка с обектите от специално значение за националната сигурност на страната. Общинското предприятие отдава площите в подземните съоръжения – магазинчетата, закусвалните и гишетата за плащане на сметки, по трасето към спирките на метрото. Г-жа Йорданка Фъндъкова вероятно ще опитат да се оправдаят, че наемателите имат вземане-даване с хазартните фирми, а не „Метрополитена“, но това не прави метрото по-малко общинско, а и никой ли от тази община не влиза в метрото или и те не познават закона като Валери Симеонов.
Всъщност той предлага още нещо, което също влиза в категорията „политическа пунта мара“ Държавната лотария имаше дълго време ниски приходи и загуба, вероятно заради липсата на реклама. Заради това през 2011 г. беше влята в тотализатора, за да се оптимизират разходи. За съжаление това което се случва с тотото съвсем не е уникално за страната ни. Същото се случи в много други сектори, където държавата либерализира един пазар, след което оставя собствените си участници на него да бъдат полуубити. Помислете какво се случи точно с „Български пощи“ и навлизането на частните куриерски фирми, с ВМЗ и частните военни заводи.  Схемата е същата, но тук става въпрос за пазар, сервиран основно на един или двама играчи. Разликата е в мащаба на едноличната печалба и липсата на какъвто и да било интерес от държавата от развитието на този сектор.

Ако си спомняте, в края на миналата година премиерът Бойко Борисов предложи печатните издания да се разпространяват в страната само и единствено от „Български пощи“, защото, видите ли, „Репортери без граници“ го дразнели, като пишели, че Делян Пеевски бил монополизирал разпространителския пазар у нас. Но пък като се огледате печатните издания в страната са основно на Делян Пеевски, с малки изключения. Ако са верни и слуховете, че апетитите му в хазартния бизнес са не само апетити, но и се храни сериозно от там, излиза, че държавните пощите ще му разпространяват и лотарията и вестниците, а на всичкото отгоре това ще е и държавен приоритет.

Снимка:

Най-голямата мрежа за разпространение в страната

Според данни от 2017 г. две дружества разпространяват талоните на „Национална лотария“. Едното отговаряше за дистрибуцията на цигарите на „Булгартабак“ и „Кингс Табако“, а другото бе едно от най-големите компании в търговията на едро. „Лотария България“ се движеше по каналите за разпространение на предплатени ваучери за мобилните оператори. Цялата търговска схема е почти идентична с тази при цигарите. Печалбата идва от отстъпка от фиксираната крайна цена за клиента за всеки по веригата. Дистрибутора прибира до 2%, а крайния обект – 5% от цената на талоните. За най-големите вериги обекти на дребно, които се зареждат директно от организаторите отстъпката е 8%. Тотото признават, че когато влезете в обект, в който се предлагат трите лотарии, много рядко ще ви предложат билет на държавния оператор, въпреки, че и те дава между 6% и 10% отстъпка в зависимост от партньора. Един от най-силните канали за разпространение на лотарийните билети са бензиностанции и хранителните магазини. Реално навсякъде, където си вадите портмонето, има изкушение за късмета ви.

За какво й е на държавата хазартът
Според закона в страната ни хазартните игри могат да се организират от държавата само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело. Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ е към министъра на младежта и спорта (в момента Красен Кралев), което не е търговско дружество и в което държавата притежава изцяло правата. Използването на приходите от дейността на тотото, след данъчно облагане и приспадането на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на младежта и спорта съгласувано с министъра на финансите (в момента Владислав Горанов). С тези средства се финансират нуждите на физическото възпитание и спорта, поддържането, ремонтите, реконструкцията или цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Министърът на младежта и спорта съобразно финансовите възможности предоставя средствата по годишна програма, предложена от министъра на образованието и науката (в момента Красимир Вълчев), а реда за предоставяне и отчитане пак минава през тримата министри.

Питате ли се какви са задълженията на частните субекти на пазара на хазарта? Няма такива! В закона пише, че „може“ да финансират и някакви такива неща, но няма задължение, т.е. ако искат. Да сте чували за някакъв такъв проект или програма до сега? Потърсихме, но не намерихме. Може да е калпаво търсенето ни, но все си мислим, че щяха да кажат по телевизията ако е финансирано нещо в полза на обществото.

Държавата помага на частния хазартен бизнес отдавна

През юли 2012 г., при първия кабинет на Бойко Борисов, бяха направени промени в Закон за хазарта, с които на практика се разреши лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове. Тогава афишираната цел бе да се даде шанс на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони и респективно да има повече приходи за спорта и образованието. Почти веднага след законовите промени стартира и „Национална лотария“, която първоначално се разпространяваше през пунктовете на „Еврофутбол“. През 2013 и 2014 г. дойде големият ръст, когато „Лотария България“, и „Национална лотария“ проникнаха във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите и павилионите за вестници и цигари.

През 2013 г., при кабинета на Пламен Орешарски бяха направени нови промени в Закона за хазарта, с които от 1 януари 2014 г. се промени начинът на облагане на хазартните игри. Бяха „пропуснати“ бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри и турнирите с игра на карти. Депутатите, малко по-късно, определиха действието си като „недоглеждане“, но не го промениха. Група депутати от БСП и ДПС начело с Йордан Цонев внесоха дори още поправки в закона, с които облекчиха организаторите на хазартни игри. Текстът е променен едва в края на 2014 г. и чак от началото на 2015 г. лотариите започнаха да плащат 15% данък върху залозите. Въпросното „недоглеждане“ беше „поправено“ от втория кабинет на Бойко Борисов.  Някак с нежелание, обаче.  Поправката беше внесена през ноември 2014 г. от Георги Кадиев, тогава депутат от БСП. На първо четене депутатите от мнозинството обаче отхвърлят предложението му да се облагат и приходите от лотарийни игри. Може би са им липсвали сметките за какви суми става въпрос. Или по-вероятно е да не са им липсвали.  Няколко дни по-късно мнозинството гласува друг законопроект, в който вече се облагат и лотарийните игри. Официално първоначалните очаквания на депутатите  са от данъчните приходи от лотариите в бюджета да влязат допълнително около 5 (пет) млн. лв. Това днес звучи  доста наивно, защото към днешна дата сумата трябва да е вероятно минимум десет пъти повече.

В крайна сметка излиза, че частните лотарии за две години процъфтяват в благодатната почва на отчаянието и мизерията на обикновените хора. Държавата направи всичко възможно това да се случи, разреши „талончета с надежда“ да се продават навсякъде, включително и в противоречие със собствения си закони, осигури едногодишна данъчна ваканция и всячески имитира усилия да съживи собственото си неконкурентно тото.  Няколко поредни правителства, вместо да толерират пороците на хазарта, трябваше да направят всичко възможно да защитят обществото. Все повече хора в отчаянието си отделят по минимум 2 лева на ден за надежда – от вечерята си, от издръжката на децата си, от грижата за родителите си, от парите за лечението си, от повече грижа за самите тях, от спестяванията си. Либералния пазар на хазарта в обществата, които имат грижа и отношение към хората винаги върви със сериозни социални ангажименти и облагания под една или друга форма. Но не и тук.

Тук най-силна е вярата в късмета, който ще донесе парите, които ще променят живота ни.  Добре, че държавата ни осигури възможност  да го очакваме от навсякъде на където се обърнем.

Хазартът е проблем. Зависимостта от него още по-голям 

Хазартна зависимост е необходимост за правене на залози с цел печалба. Според международната квалификация за болести и свързани здравословни проблеми (International Classification of Diseases and Related Health Problems) увличането по хазарта се разглеждат като „ненормални привички“ (с кодово название F63.0)  или патологично комарджийство. Пристрастяването към хазарта е различно от изпадането в зависимост от вещества като алкохол и наркотични вещества. При хазарта зависимостта се развива от самата поредица от действия които се извършват, които за някои дори стават ритуали. В медицината понятието е известно като „пристрастяване към действие“. Терминът пристрастяване се използва за описване на повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и менталното здравето и социалния живот се осъзнати доста по-късно. Понякога дори не се осъзнават финансовите вреди. Хазартната зависимост се развива бавно във времето. Най-често се започва с приемливо социално и за забавление залагане и постепенно да се пристрастят докато се развие до болестно състояние.

Признаци на хазартна  зависимост:

* Мисли за залагане през цялото време.
* Залага все по-големи суми пари, когато залага.
* Опитва се да спре да залага, но проваля.
* Става раздразнителен или да има честа смяна на настроенията, когато спира да залага.
* Използва хазарта като начин за бягане от други проблеми.
* Продължава да залага за да се опита да си върне загубените пари.
* Лъже за сериозността и честотата, свързана с хазартните игри.
* Опитва се да си набави пари за залагания чрез въвличане в незаконни или неморални дейности.
* Има проблеми в работата и семейството, причинени от хазарта.
* Разчита на други хора или близките да покриват финансовите проблеми, причинени от хазарта.

През март 2016 г от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД провеждат национално представително проучване по проект на фондация „Отговорна игра“. Проучването е насочено към превенцията на хазартна зависимост в българското общество.  Според проучването 40 % от българите вярват, че  участието в хазартни игри им дава възможност за лесно спечелване на пари.  Едва 10% приемат това като забавление. Висок е и процентът на хората, които открито признават, че са критикувани, че играят хазарт, но въпреки това продължават да го правят. Като цяло хората не одобряват хазарта на приказки, но на дела съвсем не е така. Близо 80 % от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и приятели за участието си, което отново потвърждава, че тези форми на „мек хазарт“ не се разпознават като хазартни игри и се ползват с голяма обществена популярност.

Кой може и трябва да реагира
Освен всички споменати министри, правителството и санкциониращите за нарушения на законите органи, правомощия за отнемане на лиценз има Комисията по хазарт. Същата, която издава лицензите, одобрява вида на картончетата и се разпорежда със средствата събрани от годишните вноски на участниците в хазартния пазар в България.  Годишната вноска, която дължат частните организатори на моментни игри е 5 000 лева /пет хиляди лева/. Почти колкото е месечната заплата на премиера. Сигурно  ги изкарват за  минути в един средноголям град, ако съдим по „репортажите“, които показват как спечелилите всеки ден си купуват билет, защото са убедени, че ще спечелят.

Средствата, събирани от Комисията по хазарта би трябвало да се използват за финансиране на проекти за  предпазване на младите хора от хазарт, за превенция и лечение на хазартна зависимост и за  провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг.  Тук идва момента, в който пак трябва да обърнем внимание на министрите, които имат персонална отговорност свързана с хазартните игри.   Според Закона за хазарта, по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на младежта и спорта и министъра на финансите, Министерският съвет трябва да приеме наредба, с която да определи  условията, реда и начина за разходване на гореспоменатите средства, начина за набиране, оценка и подбор на проектни предложения, както и  изискванията към дейността и отчетността на лицата с одобрени за финансиране проекти и разбира се контрола върху изпълнението на проектите. Да сте чували за такива?

Екип Фрог Нюз