ОБЩЕСТВО

Над 2/3 от българите отхвърлят подкрепа за НАТО при военен конфликт с Русия

Над 2/3 от българите отхвърлят подкрепа за НАТО при военен конфликт с Русия

b6f083c399dd47d994e606a7b8884b7f

 

 

 

Над две трети от българите отхвърлят военна намеса на страната си в подкрепа на съюзник от НАТО при евентуална атака от от Русия срещу него.

Одобрението за алианса е спаднало под половината от участвалите в американско проучване в България за малко повече от десетилетие.

 

 

Сред групата анкетирани страни България е и тази с най-голям дял на предпочитащи връзките с Русия пред тези със Съединените щати. Мнозинството българи също така не вярват, че за поддържане на световния ред понякога трябва да се воюва, пише Дневник.

 

 

Освен това над половината запитани в България, Унгария, Гърция и Турция се съгласяват, че на родината им принадлежат части от други държави. (Отсъствието на териториални претенции или спорове със съседите е едно от основните условия за допускане в алианса.)

 

 

Това са част от заключенията в проучване на „Пю рисърч център“, обхващащо 19 държави – 16 страни от НАТО (над половината), Швеция, Русия и Украйна. Изследването с 31 029 участници, осъществено между 13 май и 12 август миналата година (1045 от тях в България, а водещ партньор е Gallup), сочи, че като цяло НАТО остава във форма и подкрепата за съюза е силна. Медианният резултат за подкрепа на НАТО е 53%, едва 27% са изразили неодобрение.

 

 

 

Данните обаче показват и сериозни различия в оценката между членуващи държави, както и сериозни разминавания в идеологически план – десните възгледи предполагат по-силна подкрепа за НАТО. Разломът между „леви“ и „десни“ обаче варира в различните държави.

 

 

Евроатлантическа солидарност

 

 

От всички, включени в изследването страни в НАТО, никоя не дава резултат като българския на въпроса дали ако Русия влезе в сериозен конфликт със съседна държава, която е съюзник на НАТО, страната, от която е респондентът, трябва се притече на помощ, като използва фундаменталния за колективната отбрана чл. 5 от Вашингтонския договор.

 

 

Текстът на този член гласи, че „въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях (страните по договора)“. Това означава, че „в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.“

 

 

 

В България отговорилите с „да“ на сценария за притичване на помощ на съюзник са едва 12 на сто. „Не“ е отговорът на 69% от респондентите. Следващи по-най-голям дял отговорили с „не“ са Италия и Гърция – 66 и 63 на сто, при същите държави е най-малък и делът на отвърналите с „да“ (25 на сто). В случая на Италия спадът в отговора „да“ е с 15 пункта от 2015 г. насам.

 

 

 

 

 

Дял на отговорилите утвърдително (в зелено) и отрицателно (в синьо) на въпроса дали собствената им армия трябва да се притече на помощ при нападение от Москва срещу натовска държава, съседна на Русия.

 

 

В 8 от 16-те държави (освен трите изброени това са Франция, Испания, Германия, Словакия и Турция) далите отговор „не“ на евроатлантическата сотиладронст са над 50% от всички попитани. Мнозинството от респондентите смятат, че отговорът е „да“, единствено в Холандия, Съединените щати, Канада, Великобритания и Литва.

Точно 50% е и медианният отговор „не“, при 38% „да“.

 

 

Отговорите обаче се променят рязко, ако въпросът е дали САЩ биха защитили съюзник в НАТО при нападение, извършено от Русия. Тъкмо в Италия 75% отговарят с „да“, 16 на сто – с „не“. Голямо е колебанието единствено в Чехия, Унгария и Турция (където нито един отговор не е над 50%, а разликата между „да“ и „не“ е под 10 пункта). Едва 29% е медианният отговор „не“ в изследваните държави.

 

 

 

По този показател има възрастови разлики – младите респонденти в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са отговорили, че САЩ биха използвали сила в такава ситуация. В Испания например 84% от хората между 18 и 29 г. са посочили този отговор, но две трети от тези над 50 г. са посочили „не“.

 

 

 

България е водеща по отрицателни отговори по още един показател – 54% не се съгласяват с твърдението, че „понякога е нужно да се използва военна сила, за да се поддържа редът в света“. Другата страна с абсолютно мнозинство на отговорилите „не“ е Германия (52%) при медианни резултати за страните от НАТО 36% за „не“ и 57% за „да“.

 

 

Между две трети и три четвърти от респондентите са казали „да“ в САЩ, Канада, Великобритания, Турция, Унгария, Холандия и Франция. В почти всички останали (без Литва, Гърция Германия и България) утвърдително са отговорили над половината респонденти.

 

 

Близки връзки с Русия

 

 

Повече българи са отговорили, че страната им трябва да има близки връзки с Русия (28% от респондентите), отколкото със Съединените щати (16 на сто). Това е страната с най-голям дял предпочели отношенията с Русия сред анкетираните.

 

 

 

Същевременно България се вписва в тенденцията на Централна и Източна Европа заедно с Италия и Гърция най-много от запитаните да смятат, че са нужни близки отношения и с двете сили, тъй като връзките и със САЩ, и с Русия са „еднакво важни“. Над 50% са заявили това в Полша и Унгария, точно 50 – в Словакия, 47 на сто – в България.

 

 

Противоположна е тенденцията в Западна Европа с изключение донякъде на Германия, в която едва 39% предпочитат отношенията със САЩ. Във Великобритания такъв отговор са дали 83 на сто, в Холандия – 82, в Испания и Швеция – над 70.

 

 

 

И тук има идеологически разлом – от „левите“ в България едва 5% предпочитат САЩ като партньор, от „десните“ – 32 на сто. Тук е и най-голямата разлика между двете групи в процентно изражение, следва Чехия (15% от „левите“ и 40 на сто от „десните). Единственото изключение е Унгария, където левицата предпочита САЩ като партньор.

 

 

Доверието към НАТО

 

Сривът в България е 12 пункта (от 54 на 42%), но промяната е по-сериозна във водещите европейски сили Франция (от 71 на 49) и Германия (от 73 на 57%) за същия период.

Отрицателно е мнението за НАТО на 28% от респондентите в България и съответно на 38 и 33 на сто – във Франция и Германия.

 

 

На другия полюс са Литва (доверието е скочило от 59% на 77% за същия период), Полша (от 72 на 82 на сто) и Украйна (от 34% на 53%). Там и неодобрението е слабо – в Литва е 12%, в Полша едва 8, най-ниският процент неодобрение.

Висок обаче е процентът на респондентите с отрицателно отношение към НАТО в Турция и Гърция – съответно 55% и 51%. В Турция е и най-слабото одобрение; такова е изразил едва всеки пети (21%).

 

 

Възгледите имат значение

 

 

 

Значителна в България е разликата в одобрението за НАТО между запитаните, определящи се като леви, и тези, възприемащи се като десни. Сред първите едва 25% имат положително отношение към алианса, докато сред десните 63% спадат към тази категория – 38 пункта разлика.

Още по-голяма е разликата в Швеция (41 пункта), сходна с тази в България е чешката (36 пункта). В Испания е около 25 на сто.

 

 

 

Териториални претенции

В Унгария, Гърция, България и Турция над половината респонденти се съгласяват, че територии на съседни държави „наистина им принадлежат“ – при медианни за цялото проучване отговори от 45% „не“ и 35% „да“.

 

 

В България това са заявили 58 на сто от респондентите при 22% посочили „не“. В Унгария е най-голямата разлика (67% „да“ и 25 на сто „не“). Всички държави, в които утвърдителният отговор преобладава, са в Централна и Източна Европа – повече са казалите „да“ и в Полша и Словакия, това е равносметка и в Русия и Украйна.

 

 

Макар по този въпрос да няма конкретни данни за България, според изследването е по-вероятно „поддръжници на крайнодесни популистки партии да кажат, че части от съседни държави принадлежат на страната им“ и това е тенденция и в Източна Европа, и в западните страни.

 

Дунав мост, Дневник

loading...
0
ОБЩЕСТВО

More in ОБЩЕСТВО

3071e4cce70444949b08c9a595779ff5

Лекари от Сеул откриха важен скрит симптом на COVID-19 – установен е в 30% от случаите при лека форма

април 2, 2020
640_1585229498

Още двама депутати със съмнителни проби, 37 заразени за последните часове, падна нова област в плен на COVID-19

април 2, 2020
lekar_korona

Медик пита: Кой и как прецени, че депутатите са с по-рискова работа от медиците?

април 1, 2020
dimitar_petrov2

Д-р Димитър Петров: Хлорохинът ли уби 40-годишния мъж в ”Пирогов”?

април 1, 2020
dd4f6abe95cea5b5e658b0d24880ff25

АЛО, ГЕНЕРАЛИТЕ! Лекуват жена от коронавирус, а тя щеше да умре от перфорация на стомаха

април 1, 2020
бигbig_bjhyvo

Борисов с обръщение към българите за удължаване на извънредното положение: Благодаря ви, гордея се с вас!

април 1, 2020