Когато загубиш твоята майка, губиш частица от душата си

 

 

 

Твоята майка – твоята душа!

Ако сте загубили майка си, знаете колко е болезнено. Въпреки че с времето става малко по-лесно, усещането за липса никога не отшумява.

Майките са най-силните хора в света. Те се грижат за нас, когато никой не се интересува, и винаги идват на помощ, независимо какво ще се случи. Дори да правим глупави неща, те остават близо и ни помагат да преодолеем всички трудности.

 

 

Любовта на майката към син или дъщеря не може да се сравни с нищо – тя продължава дори когато някой от тях почине.

Майката е първият човек с когото общувате на този свят, защото прекарвате много време първо в нея, а след това и с нея. Тя е твоята защита, твой привърженик и най-преданата душа.

Майчинството е работа за цял живот. Колко пъти майката плаче мълчаливо, притеснявайки се за децата си? Заради здравето, уроците, семейните проблеми? Колко пъти се е молила за облекчение на твоето бреме?

 

 

 

Дори когато пораснем и имаме и изпитваме проблеми, майката продължава да се тревожи за нас. Мама ни обича от все сърце, като не иска нищо в замяна. Смъртта на майка е много тежка. Загубата на любим, скъп, най-близък човек – майка е страшна мъка.

След такава загуба може да минат години, преди душевните рани да зараснат.

 

 

 

Няма нужда да чакате всичко да стане както преди. Няма да стане, нищо няма да се върне. Преживяването на непоправими загуби ни променя, прави ни по-възрастни.

Други хора, с които се опитвате да говорите за загубата на майка, избягват разговора, защото те не знаят как да се държат, не знаят какво да ви кажат в тази ситуация. Въпреки че в такава ситуация не може да има утешителни думи. Просто трябва да бъдеш изслушан, подкрепен, да останеш с приятели наоколо в този момент.

 

 

Хората се страхуват, че с неудобните си думи ще влошат вашите преживявания.

Най-малкото, вашата майка е искала да ви донесе мъка с нейната смърт. Помислете какво би ви казала, ако види вашето страдание?

 

 

 

Спомнете си какво тя обичаше и искаше да правите заедно. Обичаните ни хора си тръгват, но любовта им остава при нас. И често след загубата им духовната и емоционална връзка с тях става още по-силна. Започваме да мислим не „колко жалко, че са оставили“, а „каква благословия са били, когато са били живи и са били с нас“!

 

 

 

 

Но основното е да оценяваш твоята майка, докато тя все още е жива. Не чакайте да умре, за да оцените какво сте згубили. Обадете й се сега, кажете й колко много я обичате, помогнете й!

Никога няма да има друг човек, който да те обича повече от твоята майка.

 

 

 

Ценете родителите си, обичайте ги, докато са живи!

 

Informiran.net