Лична драма: Когато осъзнах как живеят нашите възрастни родители, се разплаках от безсилие

 

 

Стоях на опашка в магазина, а пред мен възрастна жена с разтреперани ръце и разсеян поглед, чакаше търпеливо реда си. В кошницата й се виждаха един хляб, кофичка кисело мляко и малко парче черен дроб. Но на касата се разбра, че не й достигат парите. Служителят изгуби търпение и грубо се развика на старата жена да върне част от покупките, щом не може да си ги плати.

 

 

 

А тя изглеждаше толкова уплашена, че всеки момент очаквах да се разплаче. Докато я наблюдавах, внезапно се сетих за моите възрастни родители. Ядосан от грубия тон на продавача, застанах до бабата, извадих портфейла си и платих цялата сметка. После си помислих, че с това историята ще приключи, но възрастната жена ме погледна в очите с толкова дълбока благодарност, че ми стана неудобно.

 

 

 

И тогава ми хрумна, че може би тя отдавна е забравила вкуса на някои продукти, затова взех полупразната кошница от ръката й, и я върнах обратно в магазина. Когато спряхме до щанда с цитрусите, попитах бабата кой плод харесва най-много, но тя само сви рамене.

 

 

 

През ума ми мина мисълта, че старата жена не познава вкуса на портокалите и мандарините. Когато малко по-късно напуснахме магазина, чантата й беше пълна с месо, шунка, яйца, зеленчуци и плодове. Аз не съм богат човек, обикновен служител съм и след като платих покупките, ми останаха пари колкото да заредя колата си с бензин.

 

 

 

С бабата излязохме на улицата и тогава видях, че по бузите й се стичат сълзи. Преди да се сбогувам с нея, тя ми предложи да ме почерпи чаша чай в собствения си дом. Нямах спешна работа, затова приех поканата. Когато влязох в малкото й жилище, изведнъж се почувствах така, сякаш съм се върнал в детството.

 

Атмосферата силно наподобяваше на бащиния ми дом: простичка, бедна, но уютна.

 

Докато отпивах от ароматния чай, бабата грижливо подреждаше покупките в празния хладилник. И изведнъж рязко осъзнах как живеят нашите стари родители. Очите ми се отвориха за истината и сълзи от безсилие обляха лицето ми.

 

 

Бедни, болни, а понякога ругани от груби продавачи. Една добрина не спасява човечеството и не прави света по-добро място, но не забравяйте, че все някой ден всеки от нас ще остарее.

 

Лична драма