Нова любов на Плевнелиев! В стил Тарантино

 

За седмица у нас се случиха много благодатни събития. В смисъл – благодатни за Куентин Тарантино. Сюжетите са такива, че режисьорът би могъл да направи нови издания на страховитите си шедьоври. Като се започне от „Криминале“, и се стигне до „Убий Бил“. Кой ще е нашенският Бил – да му мисли Тарантино. А „Имало едно време в България“ тотално ще измести хита за Холивуд. Защото на снимачната площадка България декорите, актьорите и сценаристите са в изобилие. Масовките – също. Институциите ни, както се оказа, са си просто декори, политиците ни играят за Оскар, а сценаристите и режисьорите са толкова талантливи и скромни, че чак не искат да излязат на светло. Гешев се заканва, че ще ги извади. Да видим. Защото над него е само Тарантино, в смисъл – бог. Бога на киното.

 

Обвиняват Тарантино, че последният му филм бил праволинеен. Ами така де – поне е в пълен синхрон с последните събития у нас.

За една нощ народът порасте на няколко века в разочарованието си. Осъзна, че праволинейният път към богатството не минавал през търкането на талончета. Повелителите на талончетата пък осъзнаха, че могат да търкат наровете. И така надеждата умря повсеместно.

 

 

В този отчаян миг обаче се обади новият ни голям брат отвъд Океана и заяви, че САЩ с цялата си мощ ще назоват един корумпиран българин. И народната надежда отново възкръсна – вече не за забогатяване, а за възмездие. Голяма надежда, за голямо име. И зачака Помпео да го произнесе. Все едно чакаше Везувий да залее с лава корумпирания български Помпей. Помпео назова името, след което и тази надежда умря.

 

 

Оказа се, че и американците са си праволинейни и политиката им не била толкова гъвкава, каквато си я представяхме, преди да падне Стената. Така де, работата пак изби към Русия. Най-корумпираните съдии не били тези, дето пускат убийци от братски нам страни. Просто си припомнихме как някога висшите партийни другари от Съюза назоваваха някой висш партиен виновник у нас. Българинът е свикнал да му ги назовават – с посочване с пръст, праволинейно. Големите от Изток или големите от Запад. А ръководството му е свикнало да търка килимчето пред тях. Така че нищо ново – и в търкането, и в назоваването.

 

 

Междувременно и президентът Радев си потърка егото, като заяви, че сваля доверието си от правителството. Той е човек с опит в свалките. Още като шеф на ВВС. А сега го направи праволинейно, в стил – ако искаш да свалиш някоя дама, подложи <210> крак. Отговорът беше подобаващ, заговори се за импийчмънт. То още от времето на Клинтън импийчмънтът се върти около свалките. Тъй че и тук нищо ново.

 

 

Новото дойде от друг един президент. Плевнелиев заяви, че ако Радев отиде на 9 май за честванията в Москва, той ще наруши драматично националния интерес на България, за да обслужи руския национален интерес. И ако това се случи – сме щели да имаме много сериозен проблем! Велико праволинейно проникновение, трансцедентално. Направо да съжали човек, дето Хитлер не можа да превземе Сталинград, та сега да ги няма тези възбуди Плевнелиеви. Само не разбрах защо ние ще имаме проблем. Проблем ще има Радев. Ще го разбере от устата на Помпео. Да види какво значи Помпео да свали доверието си от тебе.

 

 

Като действащ президент, Плевнелиев едва беше възпрян да не излети с единствения ни годен самолет и саморъчно да бомбардира Кремъл. Нямам представа какво щеше да стане, ако и той беше летец. Може би затова Кремъл оцеля, а и Путин в него. А новото е, че сега заканата Плевнелиева не е толкова бомбастична. Макар че политическото време продължава да му убягва с пълна сила. И то въпреки че се залюби със синоптичка. Но и нова любов явно не помага.

 

 

А резултатите от праволинейната политика са като при търкането на талончетата. Накрая един печели, а всички останали губят. Почти по Тарантино.

 

Красимир Димовски,

 

marica.bg