САЩ

Федералният резерв на САЩ няма повече балони за надуване – предстои спукване на колосалния корпоративен дълг

Федералният резерв на САЩ няма повече балони за надуване – предстои спукване на колосалния корпоративен дълг

 

 

epaselect epa07240844 Federal Reserve Chairman Jerome H. Powell announces the Fed's decision to raise interest rates by a quarter point at a news conference following a Federal Open Market Committee meeting in Washington, DC, USA, 19 December 2018. The move comes in spite of President Trump's public appeals for the central bank not to raise interest rates. Powell also said the Fed is projecting two more hikes in 2019.  EPA/JIM LO SCALZO

 

 

В края на март Федералният резерв извърши поредица от безпрецедентни мерки. Централната банка обяви, че ще изкупува неограничени количества държавни ценни книжа и обезпечени в ипотеки акции, което беше наречено от Питър Шиф „количествени улеснения безкрайност“. Това беше приветствано от мнозина, включително медиите и бизнеса. Но те пропускат, че институцията прибягна до мярката, само за да поддържа вече надутите балони, пише Клайди Брегу.

 

 

Федералният резерв създаде много структурни проблеми на пазарите на недвижими имоти, държавни ценни книжа и автомобилни кредити. Тези проблеми само „чакаха“ за появата на подобна ситуация, която да навреди на икономиката.

 

 

 

Реинфлирането на имотния балон

 

 

След дотком балона от 2001 г., Федералният резерв понижи основния лихвен процент значително и така, заедно с други правителствени политики, наду имотния балон, който се взриви през 2007 г. Вместо да позволи на пазара да се коригира и структурните проблеми, създадени от изкуствено ниските лихви, да бъдат елиминирани, централната банка реши да надуе отново (реинфлира) имотния балон.

 

 

Банката изкупи колосални количества акции, обезпечени с ипотеки, за да намали лихвите по тях и да възстанови балона на пазара. Това до голяма степен беше неуспешно до средата на 2012 г., но след това цените на жилищата започнаха да нарастват по-бързо, а и икономиката беше малко по-стабилна. От тогава досега те поскъпнаха с 50% и вече се намират на исторически връх.

 

 

Но през тези години размерът на ипотеките се понижи с около 20% от рекордната си стойност, което показва, че Федералният резерв не е толкова успешен в надуването на имотния балон днес, колкото беше в началото на века.

 

 

 

Това не означава, че пазарът не е балонизиран, а че балонът не е на нивото, на което беше тогава. Затова Федералният резерв не можеше толкова успешно да го използва, за да създаде изкуствен икономически растеж. Все пак действията му доведоха до много проблеми в отрасъла. Поради тази причина, президентът на Ginnie Mae беше много притеснен през 2015 г. и каза следното:

 

 

„Трябва да разчитаме на чистия късмет. Късметът, че икономиката не изпада в рецесия и ипотечните задължения нарастват. Късмет, че нашите независими ипотечни банкери могат да получат кредитни линии. И късмет, че нищо критично не се случва.“

 

 

 

Нов балон след Голямата рецесия

 

 

Единственият сектор, който Федералният резерв успя да надуе значително в сравнение с БВП беше корпоративният дълг. Той нарасна с 67% след Голямата рецесия – от около 6 трлн. долара до 10 трлн. долара – само за десет години.л Това доведе до увеличаване на нормата на корпоративния дълг към БВП от около 6 процентни пункта, до историческия рекорд от 46%. Нещо повече, качеството на този дълг се срива. Почти половината от новите облигации на стойност 4 трлн. долара са с рейтинг BBB, което е най-ниското инвестиционно ниво.

 

 

Но корпорациите не са сами в това. Целият останал бизнес сектор генерира нов дълг на стойност 5,5 трлн. долара, като така общият размер на задълженията на бизнеса са 15,5 трлн. долара. Това е 74% от БВП, което е по-висока стойност от размера на ипотеките към БВП, дори и в пика ѝ от 2009 г., когато тя беше 73%. Този път, Федералният резерв наду балон на корпоративен дълг.

 

 

Може ли Федералният резерв да надуе нов балон?

 

 

Федералният резерв замени имотния балон с корпоративен балон. Но това се случи, защото корпоративния дълг се справяше относително добре по време на последната рецесия. Това може да не се повтори и през настоящата. Подобно нещо се вижда, като се вземе предвид как банката отговаря на заплахата от коронавируса.

 

 

 

Тя вече отпуска заеми директно на корпорациите, като използва министерството на финансите за гарант на тези дългове. Твърди се, че шокът, в който се намира икономиката, е заради коронавируса, но в действителност централната банка се притеснява, че балонът, който е създала, ще се взриви, предвид слабостта на пазарите на корпоративен дълг.

 

 

 

Федералният резерв знае, че пазарът на бизнес облигации не е в добро състояние, тъй като това вече е ясно за всички. Остава да видим дали могат да спасят балона от взривяване, но от последната рецесия знаем, че равнището на корпоративния дълг към БВП ще се срине след тази.

 

 

 

Преди Голямата рецесия Федералният резерв наду имотния балон. След нея той го замени с бизнес балон. Въпросът е: кой ще е следващият, след като корпоративният се спука? Единствената останала възможност е балонът на правителствения дълг.

 

 

 

Националният дълг към БВП нарасна с 40% по време на последната рецесия. Но след 2013 г. той донякъде се стабилизира, въпреки че със Закона CARES, според някои дефицитът през 2020 г. ще достигне 4 трлн. долара. Това означава нарастване на съотношението на дълга към БВП с поне 18 процентни пункта само през тази година.

 

 

 

Изглежда, че последната надежда на Федералния резерв за създаване на илюзията за растеж ще е именно чрез правителствения дълг. Всъщност централната банка вече изигра голяма роля за финансирането му, но вече осигурява още повече средства. Тя планира да изкупува облигации на стойност 625 млрд. долара седмично от тук нататък. С този темп, Федералният резерв ще притежава над две трети от целия дълг само в рамките на една година, което ще представлява следващият грандиозен балон.

 

 

Заключение

Икономика, финансирана от Федералния резерв, е неустойчива и, както австрийската теория на бизнес цикъла ясно доказва, рано или късно води до рецесия. С всяка следваща криза обаче става все по-трудно за централната банка да надува балоните си, въпреки че такива все пак се създават, тъй като основният лихвен процент остава изкуствено нисък. Затова само с времето ще разберем какви ще са действията на централната банка, но със сигурност няма да е лесно да захранят нов балон в частния сектор. Тъй като може да надуе такъв само в сферата на държавните ценни книжа, Федералният резерв е достигнал лимита си да влияе върху икономиката чрез манипулации на основния лихвен процент.

 

Източник: money.bg

loading...
САЩ

More in САЩ

big_139

Доналд Тръмп: Пристъпваме към откриване на страната

април 17, 2020
epa07114860 US Secretary of State Mike Pompeo holds a news conference at the State Department in Washington, DC, USA, 23 October 2018. Pompeo faced questions on the Trump administration's response to Saudi Arabia following the murder of journalist Jamal Khashoggi. Turkish President Recep Tayyip Erdogan said, 23 October, that it was a 'savage murder' inside the Saudi consulate in Istanbul and that it was a premediated, political operation.  EPA/MICHAEL REYNOLDS

Майк Помпео: Или кардинални промени в СЗО, или САЩ спират вноските си

април 14, 2020
9d395f891cc041b977c8c8a04d5b2a8f

САЩ разследват СЗО и Китай за разпространението на коронавируса

април 14, 2020
640_768x432_2

Добра вест: Броят на жертвите в САЩ намалява за втори пореден ден

април 13, 2020
Job seekers stand in line to meet with prospective employers at a career fair in New York City, October 24, 2012.   REUTERS/Mike Segar

Безработните в САЩ са вече над 10 милиона души

април 7, 2020
tramp-za-koronavirus-ujasno-vreme-shte-ima-mnogo-jertvi-1

Тръмп за коронавируса: „Ужасно време. Ще има много жертви!“

април 6, 2020