Даниел Вълчев: Не остана багер, до който Борисов да не се е снимал
Не остана багер, с който премиерът Бойко Борисов да не се снимал, заяви в ефира на БТВ проф. Даниел Вълчев, бивш вицепремиер и министър на образованието.
Колко неотложно бе отиването на министър-председателят на една магистрала, попита в предаването „Лице в лице“ той, коментирайки ограничителните мерки във връзка с епидемията от коронавирус.
Юристът поздрави полицаите, които реагирали правилно на КПП-тата, но възрази срещу възраждането на известна милиционерщина, пример за която е точно графата в декларацията с „неотложните мерки“.
Според него всички хора в рисковата група да се разболеят от Ковид – 19 – възрастни и с придружаващи заболявания, трябва да спазват социална изолация, но младите и здравите трябва да са „на улицата и да работят“.
Даниел Вълчев подчерта, че ограничаването на основно права, каквото е правото на придвижване може да стане със закон, но в никакъв случай – със заповед. Още повече с такава, в която пише „до второ нареждане“.
Не може да се ограничават права „до второ нареждане“, подчертава юристът. Според него трябва да има закон, в който подробно и ясно да се каже кои права се ограничават.
„Решенията, които засягат нашите права, ги взима правителството. То ще бъде победител, ако нещата бъдат добре. То ще е отговорно, ако не са. Всички сме свидетели, че около един месец вече у нас се води дебат дали да бъдат правени тестове или не. За да решиш която и да е криза, трябва да знаеш какво стои срещу теб. По шамански изказвания разбираме, че има опасен и смъртоносен враг. Аз не го разбирам. Не съм в трети клас“, коментира Вълчев.
Той даде пример с тестването на случаен принцип в Германия, и посочи, че у нас практиката не е такава.
„“Ние правим заключения, които нямат никаква статистическа стойност. Какво значи, че има 50 нови случая? Те са били открити, след като са отишли в болница и са били тествани. Това не ни дава данни. Хубаво е, че се ограничава нещо. Но е хубаво и да ни се каже в името на какво се прави това. Ако е вярно, че рано или късно всички ще преболедуваме, какво се случва по-точно в момента?“, попита Вълчев.
Той заяви, че е любопитно какъв точно е капацитетът на здравната ни система. Поводът е политиката, която се води още от началото на епидемията у нас. Силите са съсредоточени именно върху това да не се счупи родното здравеопазване.
„Главата на Националния оперативен щаб обяви, че ставало страшно, защото имало еди колко си хора в интензивни отделения. Има 30 000 лекар, 346 болници и от там нататък – 53 000 легла у нас. 40 човека в интензивни отделения вече били проблем. При 80 ставало страшно. Това е един автобус, да не дава Господ. Ако се сблъскат два автобуса, не можем да ги поемем ли? Ке се предадем на 50тия ранен, ако избухне война ли? Нека си кажем – капацитетът е нисък, но защо тогава даваме тези пари за здравеопазване“, попита още Вълчев.
По думите му правителството в действителност е реагирало навременно, но от там нататък няма ясни мерки, а освен всичко има и объркване.
„Да се заемем с прословутите паркове. На 20 март здравният министър Кирил Ананиев прие заповедта. Тогава дневно случаите на заразени са били 10-15 на ден. Отменяме ги, когато са между 40 и 90 на ден. Нека някой ми обясни – защо е било въведено тогава. Излиза, че причините за това далеч не са медицински“, коментира Вълчев.
“Слушам пак от щаба – голям проблем било това с парковете, защото щели да се съберат младежи да пият бира. Нас не ни притеснява, че ще пият, а че ще пият по време на пандемия. Обществото ни има много тежък вирус и не съм сигурен, че той е корона. Като общество не вървим на добре. На нас това не ни прави впечатление – могат да се съберат младежи, но да пият на 2 метра един от друг”, заяви Вълчев.
Би ти ви