Честит празник на българската писменост, просвета и култура! Върви, народе …..

 

 

 

 

24-ти май е празник, какъвто няма никой друг народ по света – празник на българската писменост, просветата, културата.

 

Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на човешкия ум, на нашите първи учители.

 

И най-вече – празник на светите Солунски братя Кирил и Методий, които създават нашите букви, превеждат най-важните богослужебни книги, защото всеки народ има правото да слави Бога на своя език.

 

Делото на тези радетели е високохуманно и демократично и служи на великата общославянска и всечовешка идея за равенство на всички в духовната област.

Създадената от Кирил и Методий българска азбука не е само символ на нашата етническа и национална идентичност. Тя е огромно богатство за писменото слово в световен мащаб, една от най-съвършените азбуки, която, освен у нас, е официална писменост и в други страни по света.

Като говорим за българската азбука, трябва да направим уточнението, че говорим както за създадената от Кирил и Методий глаголица, така и възникналата към края на 9-ти век на основата на глаголицата, кирилица.

Всъщност братята не създават кирилицата, на която пишем днес, а буквите и знаците в глаголицата. Години по-късно, техни ученици, по-специално Климент Охридски, са опростили писмената ни система, разработвайки кирилицата, която също претърпява различни редакции през годините.

 

Много знаци в първоначалния си вариант постепенно отпадат, видоизменят се или се заменят с нови. Кирилицата е наречена на името на Константин-Кирил Философ, чиято заслуга, според историческите извори, е по-голяма от тази на брат му, Методий.

Думата „азбука” идва от първите две букви в глаголицата – азъ и буки. В превод от прабългарски „азъ” означава памет. Освен това, на древния ни език „алем” означава първи.

 

В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А, като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и, четени последователно, те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.

Ето какво ни „глаголи“ текстовият вариант:

„Азъ буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой! Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Преведена на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така:

„Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото, както хора мислите, наша е той опора! Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

В първоначалния си вариант българската азбука съдържа цели 44 букви!

Названието на глаголицата идва от думата „глаголъ”, която означава „дума”. Всички букви в глаголицата имат свои имена А – азъ /аз/, Б – буки /букви/ и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, а третите – за стотиците.

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се използват паралелно по нашите земи. Постепенно, и най-вече през Средновековието, кирилицата измества първообраза, глаголицата и остава официална писмена система на българите и други народи, които са я възприели. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна, произлиза от фини

Кирилицата /а преди това и глаголицата/ е определяна като една от най-съвършените азбуки в света. Причина за това е моделът, който българската азбука следва – всяка буква /писмен знак/ отговаря на точно един определен звук. Така, поне спрямо изписването, нашият език се определя като лесен. Пише се точно това, което се чува /изговаря/, за разлика от правописните и фонетични правила на повечето езици по света.

Кирил и Методий са канонизирани като светци още в края на 9-ти век за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език /придобил популярност като староцърковнославянски език/ и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30-ти декември 1980 г., с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици, заедно с техните ученици и последователи – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

24-ти май е обявен за национален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание от 30 март 1990 г. След преименуването на Народна Република България в Република България на 15 ноември 1990 г., празникът отново се обявява за официален.