Българин с най-високо призвание в Айкидо

 

 

 

 

 

През месец Август Сенсей Такеджи Томита удостои Сенсей Светозар Ангелов със сертификат за преподаване на Такемусу Айкидо, съобщиха от международната централа по бойни изкуства.
Това е първият българин удостоен с такава висока степен. Такеджи Томита Сенсей е председател на международната федерация по бойни изкуства, който е пряк наследник на Такемусу Айкидо (традиционно Айкидо) и основател на Такемусу Айки Томита Академия.

– Сенсей Ангелов, честито за признанието!

– Благодаря, за мен това е голяма чест и в частност за айкидоките в България.

– Доколкото знаем вие сте първият българин удостоен с това призвание?

– До този момент само аз и Емидио Леца притежаваме такъв сертификат от Томита Сенсей. В Япония и Европа обаче има учители, наследили знания и дипломи от Сайто Сенсей – наследникаът на Такемусу Айкидо. Те носят титли Шихани в Айкидо. Изпитваме огромно уважение към тях.

– Вие сте и най-младият, който получава право да преподава Такемусу Айкидо. На колко години сте в момента?

– Скоро навърших 43 години. Роден съм през 1969 година в София.

– Първият Шихан в Айкидо 6-ти Дан в България?

– Всичките тези неща решава Сенсей. За мен длъжностите не са от значение. Предпочитам по-скромния начин на съществуване. Важно е да се върви по пътя на Будо.

– Какво означава Такемусу Айкидо и какво го отличава от другите стилове Айкидо?

 

 

 

– Всъщност няма различни думи на Айкидо, както и определения. Айкидо е бойно изкуство създадено от О-Сенсей Морихей Уешиба. Има обаче различни школи, които използват определени форми на преподаване и предпочитат различни методи на обяснение. Такемусу Айкидо, като определение не съществува. Основателят е използвал фразата Такемусу Айки. Казано с други думи това е традиционно Айкидо. Ние много държим да се преподават всички принципи без изменения, така, както са създадени от самото начало. Базисните движения са разделени на два основни дяла – тай джуцу (техники без оръжие) и буки уаза (техники с оръжие). От своя страна техниките с оръжие са разделени на дървена тояга (джо), дървен меч (бокен) и дървен нож (танто). Най-трудният въпрос за мен е как да дефинирам Айкидо. Смятам че практиката в доджо (залата по бойни изкуства) е решаваща.

– Човек като гледа отстрани обаче остава с убеждението, че Айкидо е доста различно от към стилове. Скоро се заговори за Реално Айкидо?

– Наистина има разлика. Същественото е, че много школи не използват оръжия в Айкидо, което е голям проблем. Използването на някой от тях е доста странно, взаимства се от различни японски фехтовални школи, които нямат общо от концепцията на Айкидо. По този начин самият стил се преиначава, а айкидоките се отдалечават от връзката между движенията с оръжие и без оръжие. Относно реално Айкидо, смятам че самото име е силно комерсиализирано с цел присъединяване на хора в залите. То обаче има своите поддръжници, в което няма нищо лошо. Лично за мен няма нереално Айкидо. Важното е техниките да са приложими в различни ситуации, а думите нямат значение. Това обаче е сложен процес, който е тясно свързан с дълбоки познания и изучаване на принципите.

 

 

 

 

– Защо Айкидо изглежда толкова елегантно, прилича на танц?

– Зависи от гледната точка. Точно това обясних в предишния ви въпрос. Ето например в момента, в който ние говорим по света тренират хиляди айкидоки. Самият стил доста се разпространи в последните години. Има стотици федерации, съюзи, сдружения, фондации академии и какво ли още не. Милиони хора практикуват по целия свят с различна цел. Някой предпочитат Айкидо като танц, други търсят бойна приложност, трети тренират за физическа форма или душевен баланс. Важното е да има хармония, която е основното послание на нашите учители. Паралела между бойно и изкуство е много тънък. Виждал съм групи които тренират само теоретично, което е доста странно. Смятам че голяма част в нашето бойно изкуство е практиката. Тя е решаваща. Много хора оприличават Айкидо, като танц, защото няма отговор на силата със сила или на удара с удар. Това е сливане на две диаметрално противоположни точки в една. Ако приемем, че всеки е една отделна вселена, насилието е излишно и ненужно. Не съпротивлението е важен фактор в бойните изкуства. Можем да избегнем линията на атаката и да се слеем в едно с нападателя, но това е труден паралел за което трябват много години труд и усъвършенстване. За Айкидо е необходимо доста търпение. Това е и основният фактор за всеки, който иска да постигне познание в дълбочина. Бързо не могат да се постигнат резултати. Именно заради това разговарям с всеки новодошъл в групата за възрастни под формата на кратка беседа и обяснявам подробно всичко това.

– Може ли да се практикува Айкидо от деца и от каква възраст?

– Разбира се, че може. Възрастовата граница е от 6 години. Преди това е сложно да се обясни на едно малко дете как да изпълнява формите. Започва се с различни методики под формата на игри. Формирането на един айкидока става доста по-късно, но винаги е за предпочитане детето да е в залата възможно най-рано. Смятам че оптималната възраст за осмислянето на Айкидо е след 12 години. Айкидо е Будо – пътят на война. Човек трябва да е готов да прави това до края на целия си жизнен път. Децата още не осъзнават колко сериозно е всичко това. Преминаването през различните предизвикателства е етап от развитието на всички практикуващи. Айкидо не може да бъде разбрано, то просто трябва да се преживее.

– Какво е според вас нивото на българското Айкидо?

– Бойните изкуства в България са на доста високо ниво. Ако вземем за пример състезателните стилове, там имаме световни, европейски, балкански шампиони. В Айкидо обаче е различно. Ние нямаме състезания, шампионати и първенства. Битката е в самия теб. Това е и най-сложната битка. Обективно погледнато в България имаме доста за какво да помислим в бъдеще, защото изоставаме от водещите страни.

– Какво имате предвид? Как като няма състезание можете да определите нивото?

– Трябва да се знае, че Айкидо е изключително опасно бойно изкуство. То включва над 12 хиляди форми с различните вариации. Но най-важното е правилното овладяване на основните техники. Причината да няма състезания е, че Основателя е държал всичко да бъде без състезателен характер, осъзнавайки ясно повелята на самураите от древни времена. Можем да определим, че ако има съревнование няма как нападащия да не понесе сериозно нараняване при действителна атака. Следователно няма как да се проведе състезание. Целта е да се неутрализира нападателя без да се нарани. Това е доста трудно. За това Айкидо трябва да се практикува с особено внимание. Нивото на практикуващите в момента има пред история. Огромна заслуга за развитието на Айкидо в България има Сенсей Георги Иванов, който за съжаление не е между нас. Той преподаваше и учеше Айкидо с неистова жар. Имал съм възможността да уча за кратко от него. Това беше времето на началото и подема на българското Айкидо, което остави следа до ден днешен у нас. След това обаче се получи една празнина, която трудно може да бъде запълнена. Той създаде добри и талантливи ученици, които разгърнаха своя потенциал. Спомням си моя първи Сенсей Вихрен Милев, който ми даде първите стъпки в Айкидо. За съжаление той замина в САЩ и аз трябваше да търся своя собствен път на развитие. До ден днешен в България Айкидо се учи предимно от семинари, което е крайно недостатъчно. Има айкидоки, които тренират в централата в Япония, но за кратко време – седмица или две. Събира се информация от различни инструктори, като всеки един от тях има свой собствен стил е сам по себе си е неповторим. Получава се огромен букет от различни цветя, който съвсем не е красив. След това се връщат у нас и преподават от това, което са видели. Трябва да се знае нещо много важно – Айкидо не може да се учи от семинари, защото обикновено продължават 2-3 дни. Все едно човек да учи чужд език от семинари и след това да го преподава на други. Именно там изоставаме от доста световни и европейски страни. Когато един учител смята себе си за носител на знания трябва действително да носи такива. В този ред на мисли България изостава сериозно до ден днешен от световните тенденции. Необходимо е години да се учи от голям учител, иначе самата традиция на стила се изкривява, вследствие на това, че предаването на информация се преекспонира. Айкидо е стройна система от знания, а не игра. Имам възможността да обикалям България, като изнасям семинари в различни градове. За съжаление нещата през последните години не са се променили в положителна посока. За да се разбере Айкидо трябва да се учи от сърцевината, както беше преди години в Иуама (Япония), която в момента има емблематичен характер, защото Сайто Сенсей ни напусна преди близо десет години. Той беше най-близко до О-Сенсей. Практикувал е с него повече от 21 години всеки ден и можеше да се доверя само на него.

 

 

 

– Това ли ви накара да заминете за Япония?

– Да, това беше основната причина – жаждата ми за знания. Тя не беше лека, защото всички знаем колко е скъпо за млад човек да намери средства, за да замине за страната на изгряващото слънце – родината на Айкидо. Пътят ми минаваше през Германия и няколко страни от Европа. Имах щастието да уча от водещи европейски сенсеи, но дълбоко в мен изпитвах съмнения, защото нещо от всичко това не ми изглеждаше завършено от към техническа страна. Тя беше най-важното за мен тогава. За да отидеш в Иуама е необходима рекомендация, иначе трудно щях да бъда приет в дожото на O-Сенсей, където по негова повеля преподаваше Сайто Сенсей.

– Иуама е там където се е родило Айкидо?

– Да – меката на Такемусу Айки. Става се рано – в 4.30 сутринта. През деня освен непрекъснатите тежки тренировки и непрестанни поправки от Сенсей и старшите ученици имаш и много други задължения. Там разбрах, че до сега почти нищо не съм разбирал от Айкидо. Трудно е да се обясни с прости думи. Усещането е невероятно. Беше ми непосилно тежко, но аз попаднах в друг свят, който далеч по-късно осъзнах. Сайто Сенсей ни напусна през май 2002 година. Трябваше да продължа обучението си…

– И срещнахте Томита Сенсей.

– Това не стана веднага. Върнах се в България и реших да отворя школа – Такемусу Айки България. Това е и името ни до ден днешен. Но след няколко месеца реших да продължа обучението си и да потърся Сенсей от който да уча. Тъй като Томита Сенсей се беше установил в Швеция и той има много близък ученик, реших по законите на Айки да се свържа първо с него. Той практикува в Италия и се казва Емидио Леца. В момента е Шихан Дай 6-ти Дан в Такемусу Айки Томита Академия. Връзката не стана лесно. Отново ми трябваше препоръка. След което се срещнах със Сенсей Томита. Практиката с него е тежка. Неговите критерий са много високи и преподаването му е абсолютно прецизно. Поддържам връзка и с най-големите майстори в момента. Изпитвам огромно уважение към Сенсей Джорджо Оскари, който в момента е 7-ми дан. Той е председател на организацията ATAGO и на Takemusu Akido Intercontinental и според мен е един от най-големите учители в бойните изкуства. Много неща съм научил от него и го чувствам особено близък. Имали сме щастието да води семинар в България.

– Популярно ли е Айкидо в България?

– В България Айкидо е доста разпространено. Нямам конкретна информация колко точно са занимаващите се, но имам поглед върху нивото на повечето. В нашата организация практикуват около 130 айкидоки. Преподаваме в няколко училища в София и в централното ни доджо в голямата зала по бойни изкуства на спортен център „Левски”. Също така в годишната програма са включени и няколко частни колежа. Имаме и клубове в Шумен, Провадия и Дългопол. В тези градове разполагаме с добри учители, които непрекъснато повишават своята квалификация. Имаме намерение да разширим Такемусу Айки във Велико Търново. Работим по европейска програма на обучение във френския колеж „Виктор Юго”.

– Какво точно представляват европейските програми? С какво се различават от българските стандарти на обучение?

– Това е много интересен въпрос. Преди доста години в Европа се сформират частни колежи, така наречените „лицеи”. Там е имало ясна програма по физическо обучение включващо различни спортове; фехтовка, конна езда, бягане и т.н. В наши дни са организирани модерни форми на подготовка на подрастващите обхващащи възрасти от детската градина до висшите учебни заведения. По тази програма работех преди години в Белгия, където бях поканен да преподавам Айкидо за една учебна година в частен колеж. На този принцип работим и от миналата година във френския колеж в София. Спортовете са организирани под формата на задължителни ателиета. Изучават се бойни изкуства, плуване, тенис на корт, ски. Целта на бойните изкуства е да сформират дисциплина, уважение, познание на източна култура, почтеност и разбира се – самоотбрана. Айкидо не е спорт. Това е бойно изкуство и в педагогическата практика се развиват и много морално-волеви качества. Йерархията е строга. Забранени са обиди, наказания, нецензурни думи. Ние носим голяма отговорност пред учениците. Трениращия трябва да е почтен и смирен, а също така да спазва етикета в бойните изкуства. Учениците могат да избират свободно и други форми на спорт и различни занимания. По този начин в децата от най-ранна възраст се сформират знания, които след това могат да помогнат за тяхната професионална ориентация. Това сформира в учениците високи норми на добродетели необходими в обществото. За съжаление ние сме изостанали от развитите държави и ще трябва да приложим това и в нашите училища. Трябва обаче да има таква програма от Министерството на Образованието, за да може най-накрая и в България да тръгнем по пътя на световните стандарти и да дадем ясна цел на подрастващото поколение. Програмите за физическо възпитание в България са крайно недостатъчни, като методите на обучение са безкрайно остарели. Имам наблюдение върху това. След като завърших НСА през 1994 година до сега не виждам стабилно развитие по този въпрос. Подрастващото поколение не се занимава със спорт масово, както е във водещите страни по света, специалистите се броят на пръсти, а залите са празни. На трениращите им е необходима допълнителна мотивация. Лесно прегарят и губят интерес, без да има съществена причина. Сякаш искат всичко да стане на секундата. Много е важно в каква „макро среда” живеят младите хора. Плащаш-получаваш е фразата, която е „модерна”. Бойните изкуства не са софтуер, който можем да използваме на готово. Големите бойци се сформират с много лишения. Те са професионалисти, които изпълняват тежки програми от сутрин до вечер през цялата година. Почивката им е само около месец през възстановителния период или кратки цикли след състезания. След това са отново в залата. За съжаление повечето практикуващи използват повече от 4 месечни почивки по време на летния период, което води до резултати равни на нула. Опитваме се години да обясним това на родителите, които водят децата си в залата, а също така и на възрастните. За съжаление, често без резултат. Това положение трябва да се промени, колкото е възможно по-скоро. Нашият народ е много талантлив, но за да използваме рационално потенциала си е необходимо постоянство.

– Какви са вашите професионални планове за следващата година?

– Имаме демонстрация на фестивала на японските бойни изкуства, която се организира от японското посолство и Джайка Алумни в България и традиционно се провежда в края на Октомври в София в програмата на дните на японската култура. В края на Ноември ще водя семинар в София, след което заминавам отново на обучение в чужбина. Голямото събитие за следващата година е идването за първи път в България на Такеджи Томита Сенсей 8-ми Дан, който ще проведе международен летен лагер-семинар в София от 29 Юли до 5-ти Август. Надявам се да бъдем всички живи и здрави до тогава и да се насладим на майсторството на този велик учител. Пожелавам на всички айкидоки в България много здраве и ползотворни тренировки по пътя на Будо.

 

Автор: Пламен Бахчеванов

 

Източник: фейсбук