Борисов губи по всички позиции за помощния план на срещата в Брюксел

През последните часове към тях изглежда се присъединяват Финландия и в някаква степен Италия. Германия като ротационен председател на ЕС се опитва да поддържа арбитърска позиция. Към 14 часа българско време няма ясно изразена позиция на Франция, а страните от Централна Европа е много вероятно да блокират взимането на решение днес и да се наложи още една среща на върха следващата седмица.

50 млрд. евро грантове по-малко и „супер спирачка“

В него се предвижда орязване с 50 млрд. евро (от 500 млрд. на 450 млрд.) на грантовете и увеличаване с толкова на средствата, които ще се отпускат като изгодни кредити на нуждаещите се страни. Според италианския в.“Република“ премиерът Джузепе Конте е коментирал, че това се очертава като интересен компромис, но изданието обяснява, че причината е друга – част от страните, които правят вноските в помощния план, са искали намаляване на грантовете с още милиарди.

Друго ново предложение е за т.нар. супер спирачка, т.е. механизъм, съгласно който една или няколко страни членки могат да предизвикат спиране на достъпа до евросредствата на някоя държава, ако преценят, че те не отиват по предназначение. Това ще става по време на оенката на националните планове за реформи, които се представят на Европейската комисия. Още не са известни подробности за този механизъм, но медии коментират, че в новия си вариант той е подсилен спрямо предложението, което лидерите започнаха да обсъждат в петък вечерта.

Лондонският „Файненшъл таймс“ съобщи тази сутрин, че в снощните дебати е имало разгорещена размяна на реплики, илюстрирана от обвенението от Борисов към холандския премиер Марк Рюте, че искал да е „полицаят на Европа“, защото опитвал да с иприсвои правото да решава дали националните планове са достатъчно амбициозни, за да бъде допусната друга държава до фондовете.

В разпространената днес следобед от пресцентъра на Министерския съвет официална версия на това, което българският премиер е казал в Брюксел, тонът е различен:

„Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар. „четворка на спестовниците“. Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и по отношение на инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН. „Това е добър компромис“, отбеляза Борисов.“

От тези думи се вижда, че Борисов говори за контрол на изразходването, а не за достъп, до евросредствата. Освен това той настоява не всяка държава да проверява другите, а това да е в ръцете на Европейската комисия. На трето място идва формулата за съвета на финансовите министри на ЕС, но не се посочва какви правомощия изобщо може да има този форум по теми като реални реформи и върховенство на закона.

Евродепутатът Ги Верхофстад, един от влиятелните либерали в Европарламента, веднага контрира идеята в „Туитър“ като написа, че „Европейският съвет трябва да знае, че всяко споразумение за прехвърляне на бюджетна власт от Европейската комисия и Европейския парламент към Съвета на министрите [ЕКОФИН е един от тези съвети – бел.ред.] в крайна сметка ще бъде оспорвано пред Съда на ЕС. Планът за възстановяване не може да бъде претекст за подкопаване на демокрацията в ЕС“.

Цялата статия можете да прочетете тук

Дневник, Гласове