Как сте, г-н Борисов? Как се чувства един вечно прав в себе си човек? Хората ви търсят, за да ви свалят от власт

 

 

 

Къде ли сте?

Как се чувства един вечно прав в себе си човек? Хората ви търсят, за да ви свалят от власт и дори за отмъщение.

 

 

Аз бих ви потърсил за няколко въпроса.
Примерно – къде сте?

 

 

Помните ли времето, когато започнахте да си избирате при кой журналист да ходите? Тогава не бяхте прав. И днес това извращение, да си избирате въпросите и журналистите стигна до кресчендото, че Вашият пиар определяше последните дни кой шеф на болница къде да ходи.

 

 

Медийният комфорт убива децата си.

 

 

Днес ще ви ругаят, ще ви обиждат, аз ще ви говоря на Вие, за да не е като преди, за да не съм като другите.

 

 

 

Помните ли времето, когато отказахте за пръв път пресконференция на избори?
Нарушихте всички политически и медийни ритуали. Решихте, че може да се управлява от джип, като полеви командир на муджахидините.

 

 

 
Разговорът, политическият разговор от разбираем език се превърна в кървава кърджалийска смес от мръщене, закани, директни глупости и вулгарност.

Опростачването не е прогрес, то е само за вицовете.

 

 

 

Помните ли времето, когато всички ви щадяха, та до дните на златното шкафче? Това време и тази пощада ще се изучава в учебниците по народопсихология.

 

 
Колко можеха още хората да ви щадят? Та вие дори не отрекохте спалнята и шкафчето, а като циганче казахте първото, което ви хрумна. Имахте досега късмет да управлявате толкова дълго, толкова объркан народ, просто с хрумвания пред камера. Друг не би успял.

 

 

 

И последен въпрос – мислите ли още, че Вие сте титан на политическия живот у нас и като всеки титан не сте оценен в собственото си село?

Не ми отговаряйте. На мен ми стига да гледам Свлачището, което оттук нататък ще ви организират “най-преданите”, перфидните и наведените, на чиито лица даже се отрази животът в подмазване и мерене на физономии.

 

 

 

 

Краят на един тиран зависи само от способността му да чува неща, които не харесва.
Вие затворихте всяка врата пред нормалността в политиката, стигнахте кресчендо в разговора с всяка опозиция, счупихте ритуали и символи, като знаме, хвърлено при дървата за горене.

 

 

 

 

Това нямаше как да продължи. Или има?

Доколкото познавам нацията, която управлявате – има малка възможност да продължава.

 

 

 

 

Но завинаги?

Последен въпрос – колко трае според Вас завинаги?
Нацията има време, може да чака още дълго да слезете от тигъра (цитирам сестра Ви, докторката).

Но вие колко време имате?