Над 700 000 са пенсионерите, живеещи с под 300 лева месечно. В някои области – това е всеки втори

 

 

704 000 са бедните пенсионери, които живеят с под 300 лв. на месец. Това показва анализ на Института за пазарна политика, цитиран от 24 часа.

 

 

Най-много бедни пенсионери живеят в София – 66 000 души, а в Пловдив са с около 4 000 по-малко. В топ 3 е и Варна с 37 000 души. Най-малко бедни пенсионери живеят в Перник и Габрово – по 11 000 души, показват още данните.

 

 

Всеки втори пенсионер в Кърджали, Разград и Търговище обаче взима под 300 лв. А в страната бедните са 33% от общия им брой.

 

 

 

“Прави впечатление и фактът, че няма област, в която делът на бедните сред пенсионерите да е по-нисък от този сред населението ѝ като цяло”, пишат още анализаторите. 77% от всички бедни пенсионери са жени.

 

 

В Перник, Ямбол и Смолян – делът им е над 80% сред пенсионерите с месечна пенсия под 300 лв., а единствено в Кърджали е под 70%. Една от причините за голямата разлика е, че средната продължителност на живота на жените в България е почти 7 години по-дълга от тази на мъжете. Освен това жените получават по-ниски заплати от мъжете, а и се пенсионират по-рано.

 

 

 

Броят на бедните пенсионери намалява през последните години, но все още е висок. От 1 юли минималната пенсия у нас стана 250 лв. За нея увеличението е почти 14%, за останалите пенсии бе 6,7%. През последните години минималната пенсия има изпреварващ ръст и няма отношение към осигурителния принос на лицата, нито към т.нар. швейцарско правило, по което се увеличават останалите пенсии.

 

 

Увеличението на минималната пенсия е приоритет за “Обединени патриоти”, които държат тя да достигне 300 лв. до края на мандата. За много експерти обаче то руши доверието в държавното обществено осигуряване, тъй като изравнява хора с различен принос към системата.

 

 

 

Причината е, че останалите пенсии се вдигат по обективни показатели с швейцарското правило, което е на базата на нарастването на осигурителния доход и индекса на потребителските цени за предходната календарна година.

 

24 часа