Джамбазки и малтийката Мецола редактират резолюцията на ЕП, удрят Радев, хвалят кабинета

 

 

 

 

Общо 49 поправки са предложени към проекторезолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона и основните права в България, чийто автор е испанецът от левицата Хуан Фернандо Лопес Агилар. А от българска страна с авторство се свързат Елена Йончева и Радан Кънев.

 

 

 

 
Хуан Фернандо Лопес Агилар е и председател на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ), която миналия четвъртък прие неговия проект с 35 гласа „за“, 30 „против“ и 1 „въздържал се“. В понеделник на пленарен дебат бе обсъден предложеният текст.

 

 

Целта на поправките е да се промени из основи съдържанието на документа, който ще бъде гласуван утре в пленарната зала на ЕП. Ако всички поправки минат преди това, ще променят коренно смисъла на резолюцията и вместо да критикуват България заради дефицитите на нейната демокрация, ще я обсипят с похвали, съобщава „Сега“.

 

 

Ангел Джамбазки от ВМРО (в Брюксел се числи към консерваторите) е внесъл 9 поправки, с които настоява да се заличат големи части от проекторезолюцията или да се сведат до няколко думи.

 

 

 
Той не харесва и иска да се задраска още първият параграф, в който пише: Европарламентът „дълбоко съжалява, че развитието на България доведе до значително влошаване на спазването на принципите на върховенството на закона, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с хората в България и техните легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация.“

 

 

 
По-нататък Джамбазки задрасква серия от параграфи, критикуващи състоянието на човешките права в България, отношението на държавата към малцинствата, наличието на дискриминация и слово на омразата, неизпълнението на решения на европейски съдилища.

 

 

 
Последния си удар нанася върху параграф 24, който гласи: ЕП „Потвърждава позицията си по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случай на широкообхватни недостатъци по отношение на върховенство на закона в държавите-членки, включително необходимостта от защита на правата на бенефициентите, и призовава Съвета

 

 
да започне възможно най-скоро междуинституционални преговори“. Този параграф означава да се спрат парите на корумпирани правителства, като се запази достъпът на населението до еврофондовете.

Още по-голяма фантазия е проявила малтийката Роберта Мецола от групата на Европейската народна партия, където членува и ГЕРБ.

 

 

 
Мецола е пренаписала или задраскала всички текстове, които могат да се възприемат като критика срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, и е добавила осъдителни текстове срещу президента Румен Радев и протестиращите хора в София. Автор е на 37 поправки, които до голяма степен повтарят тезите на управляващите в България срещу техните критици и заедно с това хвалят постиженията на правителството.

 

 

Нейното творчество започва още от преамбюла, в който иска да се заличи следният текст: „Като се има предвид, че през последните години се разпространяват съобщения за злоупотреби със средства на ЕС в България и те трябва да бъдат щателно разследвани;
като се има предвид, че през последните месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция на високо равнище, някои от които се отнасят пряко до министър-председателя;

 
като се има предвид, че през последните месеци международни медии многократно

 
съобщаваха за възможни взаимовръзки между престъпни групи и властите в България…“

 

 

 

Ако текстът не бъде отхвърлен изцяло, тя предлага да се деформира по следния начин, така че да удари освен Борисов също и президента Румен Радев: „Като се има предвид, че през последните месеци българските граждани са свидетели на голям брой твърдения за корупция на високо равнище, някои от които се отнасят пряко до министър-председателя и президента на Република България; като се има предвид, че през последните месеци международни медии многократно съобщаваха за възможни взаимовръзки между престъпни групи и властите в България и между чужди разузнавания и служби и съветници на президента…“

 

 

Още един допълнителен текст срещу президента звучи така в преамбюла: „Като се има предвид, че президентът на Република България е длъжен по конституция да бъде политически неутрален, но зае открита позиция, която го противопоставя на правителството, чиято оставка поиска, и който използва продължаващите протести като платформа за своята позиция…“

Добавя се и текст, възхваляващ операцията на Иван Гешев в президентството срещу двама съветници, но не се отбелязва, че тя стана детонатор на протестите в България.
Има похвала към прокуратурата и за повдигнатите обвинения срещу министъра на околната среда и водите Нено Димов и двама заместник-министри, което трябва да послужи за доказателство, че България не е пасивна срещу корупцията на високо равнище, а я преследва решително.

 

 

 

По отношение на протестиращите Роберта Мецола предлага да се измени текстът, който осъжда полицейското насилие над тях, и вместо това гражданите да бъдат разкритикувани, че в условията на пандемия не спазват физическа дистанция помежду си по време на демонстрациите.

В подобен стил са написани и останалите предложения на поправки от групата на ЕНП.

 

 

От групата на либералите три поправки е внесла румънката Рамона Стругариу, най-съществената от които е в преамбюла като добавен текст и звучи така: „Като се има предвид, че неотдавна публикуваният доклад относно принципите на правовата държава за 2020 г. признава, че България все още е изправена пред предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата от изпълнителната власт, и изтъква неприключения ефективен режим на отчетност на главния прокурор; като се има предвид, че в доклада се споменават и основания за загриженост относно ефективността на разследването, преследването и постановяването на присъди по корупционни дела в България; като се има предвид, че в сферата на свободата на медиите в доклада се изтъкват няколко тревоги – от ефективността на националните медийни органи в България до липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, както и заплахите и нападенията над журналисти…“

 

 

 

Въпреки намерението на лидерката на БСП Корнелия Нинова да поиска чрез соцдепутатите поправки в проекторезолюцията, за да отпадне призивът за ратифициране на Истанбулската конвенция, групата на левицата не депозира никакви поправки.

 

 

Това означава, че депутатите от БСП ще трябва да подкрепят част от предложенията на Джамбазки за отпадане на текстове, ако са получили такива инструкции от „Позитано“ 20.

 

Източник: Сега