„Моделът на управление на правителството минава през идеята за оцеляване“. Това каза пред БНР политологът Калоян Методиев, директор на Институт „Рего“ и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев, в коментар на действията на властта за управление на кризата с Covid-19. Според него се търси начин за оцеляване, а не начин за решаване на кризата дългосрочно.
„Отлагането на датата на изборите е политически авантюризъм и това ще има висока цена. Въобще не трябва да помислят за подобен сценарий“, предупреди Методиев и напомни, че ваксините срещу коронавируса са „все по-близо“.
Анализаторът цитира изследване на Институт „Рего“, според данните от което има нагласа за повишаване на избирателната активност, сравнено с предходни избори.
„Отчетохме нива на омраза към Бойко Борисов, които са чудовищни“, обобщи Калоян Методиев.
По думите му присъствието на президентската институция се изчерпва с едно критично говорене към правителството. Политологът подчерта, че няма време за нов политически проект.
„Освен това трябва и капацитет“, уточни той и добави, че се вижда „взаимно намигване“ между президента и определени партии от протестите.
И Радев, и Борисов не отчетоха политическите реалности, заяви политологът във връзка с проектите им за промени в Конституцията.
„Единият искаше да прави конституционни промени, без да има политическите инструменти за това, а единствено с идеята да се хареса на някаква част от населението. Другият предложи конституционни промени с идеята да спечели няколко месеца. Спечели ги! Резултатът е нула. Пародия!“, коментира той.
В коментар на Covid обстановката в страната и по света, политологът каза, че коронавирусът е световен феномен и отричането му е абсурдно.
„По начинът, по който беше направен в България, това е глупав локдаун, защото няма да доведе до съществено подобряване на ситуацията. Закъсняха с училищата – те трябваше да бъдат затворени първи“, категорично коментира Методиев.
Според него контролът на прилагането на мерките е под всякаква критика:
„Имаме проблем със спазването на досегашните мерки, а не толкова с въвеждането на нови. Нямаше смисъл да се затварят кафенетата и заведенията. Можеше да работят и хората да се хранят там, но при спазване на мерките“.
Той определи помощта от държавата за губещите заради мерките бизнеси като пропагандна:
„Държавата в момента не помага, важното е да не пречи. Има форма на самоорганизация, която е въпреки държавата“.
Епицентър